О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
[населено място], 24.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. №708/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба срещу решение №218 от 26.04.2010г. по т.д. №2991/2009г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 24.06.2009г. по гр.дело №240/2005г. на Б. окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. С. Е.[населено място], Г. срещу Б. Д. Б. и “Е..ТА” ЕООД, със седалище и адрес на управление в[населено място], обективно и субективно съединени искове по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора от 4.02.2005г. за продажба на 50 дружествени дяла от капитала на “Е..ТА” ЕООД на Б. Д. Б. и за установяване на порок на вписаното с регистърно решение №364 от 8.02.2005г. по ф.д. №1146/2004г. на Окръжен съд, Б. поради несъществуване на вписаното обстоятелство – прехвърляне на дружествените дялове от Е. на Б., прекратяване участието му като съдружник в дружеството и освобождаването му като управител, вписването като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството на Б. Д. Б.. Решението е обжалвано от Р. Е., чрез адв. Е. Д. – САК, с молба да бъде отменено изцяло при наличието на основанията по чл.281, т.3 ГПК и постановено решение по същество, чрез уважаване на исковете, алтернативното искане е за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси.
В писмен отговор ответникът Б. Б., чрез адв. Р. К. – КАК, счита, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Искане за присъждане на разноски за тази инстанция не е направено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т.т.1-3 ГПК. Правният въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.
САС е разгледал два иска при условията на пасивносубективно и обективно кумулативно съединяване по чл.26, ал.2 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за продажба на дружествени дялове, поради липса на съгласие, с оглед на сключването му от лице без представителна власт при две кумулативно въведени основания: липсата на упълномощителна сделка и липсата на изрично съгласие на собственика на дружествените дялове, на основание чл.147, ал.2 във връзка с чл.137, ал.1 т.2 ТЗ, и вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на дружеството “Е..ТА” ЕООД. Изрично е посочено, че няма предявен с исковата молба иск за унищожаване на договора за продажба на дялове, поради сключване на упълномощителната сделка при измама или във вреда на представлявания, а доколкото са въведени такива основания с допълнителна молба, то те не следва да бъдат разгледани. За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът за обявяване за нищожен на договора за продажба на дружествени дялове, САС е приел, че: упълномощаването на П. К. за извършване на разпоредителна сделка с дружествените дялове на Е., като единствен собственик на капитала на дружеството “Е..ТА” ЕООД е действително, липсата на решение по чл.147, ал.2 във връзка с чл. 137, ал.1, т.2 ТЗ не опорочава договора за разпореждане с дружествени дялове до степен на нищожност. Цитираните разпоредби имат смисъл при разпореждане с дружествени дялове при повече от един собственик на капитала, предвид засиления персонален елемент при учредяване на ООД. Логическото тълкуване, изхождащо от смисъла на предвидената в чл.137, ал.1, т.2 ТЗ компетентност на общото събрание, не предпоставя приложимост на нормата в случаите на разпореждане от едноличен собственик на капитала. С оглед на резултата от отхвърления иск по чл.26, ал.2 ЗЗД е отхвърлен и искът по чл.431, ал.2 ГПК отм.
Първият материалноправен въпрос : налице ли е съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД при отсъствие на протокол на взето решение на общо събрание и това не обуславя ли нищожността на продажба на недв. имот е неотносим към крайния резултат за изхода на делото, тъй като предмет на иска по чл.26, ал.2 ЗЗД е продажба на дружествени дялове, а не продажба на недв. имот. Неотносимостта на поставения въпрос за изхода на делото, тъй като не е съобразен с предмета на спора, с който е сезиран съда и по който се е произнесъл с решението, дава основание на съда да не се произнася по допълнителното основание – противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос: когато правооприемник на дружественитге дялове е трето на дружеството лице следва ли да се спазват изискванията на закона за приемане на нов съдружник според касатора е решен в противоречие с представените с изложението решение № 62 от 15.08.2005г. по т.дело № 8/2005г. на БАС, решение №459 от 10.06.2004г. по гр.дело №1636/2003г. на ВКС, ТК. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Поставеният въпрос е релевантен за спора. Не е налице обаче противоречие между разрешения от съда въпрос, а именно, че когато собственик на дружествените дялове е едно лице не е необходимо да бъде вземано решение от същия за приемането на нов съдружник, и приетото в решение №459 на ВКС, поради липсата на обективен идентитет на разгледаните в двете решения правни въпроси. С решението си ВКС се произнесъл по правен въпрос, че за приемане на съдружник, което е трето лице на приемащото дружество, е необходимо решение на ОС на ООД, Решение №62 на БАС не следва да бъде обсъждано тъй като няма данни да е влязло в сила. Съгласно т.3 от ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика.
Третият и петият материалноправен въпрос “ че следва да се обърне внимание на въпроса за умишленото въвеждане в заблуждение на Р. Е., чужд гражданин, представяйки му за подписване пълномощно, в което правата на упълномощения са изписани разбъркано, не следват логически, двусмислени са” и “ ако при сключването на дадената сделка е уговорено получаването на безполезна за дружеството престация и при явно неизгодна цена, то представителят е действал във вреда на представлявания” не са включени в предмета на спора, по тях съдът не се е произнесял в обжалваното решение и не е дължал произнасяне след като не е сезиран с такъв иск. С оглед на изложеното не е изпълнена основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно основание да не се допусне въззивното решение до касационно обжалване по този въпрос. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване, съгласно т.1 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът в т.4 на изложението “ дали при сключването на договор пред нотариус чрез пълномощник, последният следва да се легитимира в какво качество се явява като представеното пълномощно / заверено копие от него/ следва ли да бъде вписано от нотариуса при изброените от него документи” не е обусловил правната воля на съда, поради което не се явява въпрос от значение за изхода на делото. Следва да се има предвид, че при прехвърляне на дружествени дялове законът изисква писмена форма и нотариална заверка на подписите на страните по договора. При този вид нотариално удостоверяване, нотариусът само проверява самоличността на лицата, чиито подписи се удостоверяват, а нотариалното удостоверяване на подписа само доказва, че частният документ изхожда от лицето, чийто подпис нотариусът е удостоверил и че в деня на подписа частният документ е съществувал.
В заключение, поради това, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №218 от 26.04.2010г. постановено по в.гр.дело №2991/2009г. на С. апелативен съд, търговско отделение, ІІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: