1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
[населено място], 29.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 375/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Н. срещу решение № 326 от 7.12.2011г. по в.т.дело № 253/2011г. на великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 193/22.07.2011г. по т.д. № 247/2011г. на Окръжен съд – Ловец с което е определена началната дата на неплатежоспособност на дружеството [фирма] – [населено място] на 20.01.2009г. Жалбоподателят Н. иска отмяна на решението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Позовава се на критериите по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В писмен отговор [фирма] – София счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Производството по несъстоятелност е образувано по молба на [фирма], като кредитор на [фирма] за парично вземане по търговски сделки от м.11.2008г. – продажба на цимент по пет броя фактури на обща сума 26 024.51 лв. Вземането е установено с влязло в сила съдебно решение. Към молбата са е присъединил като кредитор [фирма] за вземане общо в размер на 265 971.56 евро по договор за кредит от 26.06.2008г. Банката е посочила, че последното плащане по кредитната линия е 29.12.2010г., поради което счита като начална дата на неплатежоспособността на дружеството 30.12.2010г. От назначената счетоводна експертиза и представените писмени доказателства Ловешкия окръжен съд е приел за установено нарастване на задълженията на дружеството към кредитори, вкл. и към Н. за невнесени осигуровки 163 000 лв., за дължими данъци, неизплатени заплати по ревизионен акт от 19.01.2009г. за сумата от 620 721 лв., коефициентите за ликвидност са под единици, сочат на постоянно затруднение на длъжника, а последното плащане е 20.01.2009г., определена като начална дата на неплатежоспособността. Въззивният съд е отхвърлил като недоказано искането на Н. за определяне на началната дата на неплатежоспособност 31.12.2006г. по няколко съображения: към тази дата коефициента за обща ликвидност е 1.02, като се е позовал на заключението на вещото лице, че основните задължения на дружеството към доставчици са възникнали през 2008г., коефициентите за финансова автономност през следващите години са по-ниски от тези към м.12.2006г., дружеството е правило разплащания до последното плащане на 29.12.2009г. На следващо място е обсъден ДРА от 19.09.2009г. и решение на ВАС и е направен извод, че тези доказателства не установяват дружеството да е изпаднало в състояние на неплатежоспособност към 31.12.2006г., тъй като корпоративния данък е резултат на увеличен финансов резултат за 2007г., а по отношение на осигурителните вноски няма данни за коя година са увеличени. Взети са предвид фактите, че през 2007- 2009. дружеството е развивало търговска дейност и е извършвало разплащания, макар и не към всички кредитори.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК. Конкретен правен въпрос не е формулиран, а жалбоподателят е развил подробни съображения, преповтарящи касационната жалба за незаконосъборазност на решението при определянето на началната дата на неплатежоспособност. Отново е извършена преценка на доказателствата по делото относно установените коефициенти за ликвидност и финансова автономност на дружеството, за вътрешно противоречие в мотивите на решението на апелативната инстанция, поддържано е твърдението, че изикуемостта на данъчното задължение при съставен ревизионен акт е различна и не съвпада с датата и влизането в сила на ДРА. Позоваването е на практика на решения на Великотърновския окръжен съд и ВКС, ТК съдържащи произнасяне по казуси, свързани със състоянието на неплатежоспособност и за началната дата на неплатежоспособност.
При тези данни настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На първо място не е изпълнено изискването на закона и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС за формулирането на правния въпрос – материалноправен и/или процесуално правен, който да е обусловил решаващите изводи на съда за изхода на делото. На второ място не е налице и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото няма данни приложените ксерокопия на решения на окръжния съд да са влезли в сила. Съгласно т.3 на цитираното ТР само влезлите в сила съдебни решения формират съдебна практика на съдилищата. Неоснователно е позоваването на решение №1727 по гр.дело №844/2003г. на ВКС, в което изследването на показателите за ликвидност и финансова автономност са отнесени към определянето на икономическото състояние на длъжника и състоянието на неплатежоспособност на търговеца, а не на началната дата на неплатежоспособност. Не е налице противоречие с решение №275 от 13.04.2006г. по т.дело № 26/2006г. на ВКС, ТК постановено при конкретна фактическа обстановка, установена от назначената по делото счетоводна експертиза при съобразяване на общото икономическо състояние на длъжника. По конкретното дело съдът също е съобразил икономическото състояние на длъжника и на база на конкретно събраните по делото доказателства е определил началната дата на неплатежоспособност, т.е. различния резултат по делата е от конкретните доказателства за икономическото състояние на длъжника.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №326/7.12.2011г. постановено по в.т.дело № 253/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: