О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 22.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 837 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] /н/ чрез адвокат Л. Т. срещу решение № 308/24.02.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 352/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен отрицателен установителен иск от Либра-4” ООД /н/, че [фирма] /н/ не дължи на Български жълти страници” ООД, респ. последното няма към [фирма] /н/ вземания на основание издадени от управителя на Либра-4” ООД /н/ 16 броя записи на заповед в полза на [фирма] на обща сума от 213200 щ.д., предвид джиросването им от [фирма] в полза на ответното дружество. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е препратил към правните изводи на СГС на основание чл.272 ГПК, изключая извода че представените споразумения от 02.11.1999 г. и анекс от 06.05.2000 г. удостоверяват получаване на сумите в заем. САС счита, че не е доказано получаването на сумите по споразумението от 02.11.1999 г. за 108000 щ.д. и 400 лв., като ищецът не е оспорвал получаването на 360000 щ.д. в заем, но не на основание някой от двата договора. Доводите на СГС са допълнени от САС със съображения за несъстоятелност на изложените доводи от [фирма] /н/ относно неправилността на решението на СГС, конкретно относно наличие на сила на пресъдено нещо за [фирма] на решението по гр.д. № 1363/2007 г. на САС, с което са уважени предявените отрицателни установителни искове на [фирма] против [фирма] за установяване по отношение на ответника, че същият няма вземане от ищеца на основание процесните 16 броя записи на заповед, за които са издадени изпълнителни листове в полза на настоящия ответник като джиратар по същите. . САС е приел, че с оглед джиросването на записите на заповед от [фирма] в полза на [фирма] в случая е налице частно правоприемство, настъпило преди иницииране на производството, при което [фирма] не се явява обвързано от решението, касаещо вземания между настоящия ищец и [фирма]. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на доводите на ответника, сега касатор, относно недопустимостта на настоящото производство, с оглед заведен друг иск от ищеца по чл.694 ТЗ в производството по несъстоятелност на [фирма]
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, основание за достъп до касация, както изискват разясненията в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Вместо такъв въпрос, касаторът излага доводи за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, оплаквания относно нарушения на чл.299 ал.1 ГПК, без формулиран правен въпрос, нарушения на чл.183 ГПК, респ. чл.266 ГПК и необходимостта от тълкуване на тези разпоредби. Доводите на касатора във връзка с приложените разпоредби мотивират основания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани на настоящия етап, доколкото законът разграничава основанията по чл.280 ал.1 ГПК от тези по чл.281 т.3 ГПК, както и последователността за произнасянето по тях. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК следва да се посочат и противоречивите, взаимно изключващи се твърдения на касатора, който поддържа произнасяне от САС по негови доводи в противоречие със съдебна практика, но и „заобикаляне” от САС на конкретен отговор по тези доводи. Касаторът визира обсъждане на събраните по делото доказателства, за което въззивният съд е изложил конкретни съображения и което не може да бъде преценявано на настоящия етап. Липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – приложената от касатора съдебна практика е по казуси, обективно неидентични с казуса по настоящото дело и е неотносима към изложените доводи на касатора. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради неправилното /според касатора/ тълкуване от САС и приложение на чл.183 и чл.266 ГПК, тъй като тези твърдения на касатора сами по себе си не обуславят наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер 500 лв. – адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 308/ 24.02.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 352/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] /н/, чрез адвокат Л. Т., [населено място], [улица] вх.”Б” ет. 3 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] ет.1 направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер 500 лв. /петстотин лева/ – адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.