О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
[населено място], 08.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №174/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №748 от 17.01.2012г., постановено по ч.гр.дело №16575/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 11.11.2011г. по гр.дело № 47462/2011г. на Софийския районен съд. Жалбоподателят [фирма] иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Позовава се на критерия по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалния въпрос за родовата подсъдност на обективно съединени искове.
Ответникът по частната жалба ЗД [фирма] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С определение от 11.11.2011г. СРС е прекратил производството по делото и е постановил изпращането на делото по подсъдност на СГС, като е приел, че е сезиран с два обективно съединени иска, от които главният иск с цена над 25 000 лв. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил родовата подсъдност на предявените искове на СГС.
По процесуалния въпрос за родовата подсъдност на исковете не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Не е налице противоречиво разрешен въпрос между обжалваното определение и този по определение №363 от 9.03.2011г. по ч.гр.дело № 582/2011г. на САС доколкото видно от мотивите на определението са били предявени два самостоятелни иска /за имуществени и неимуществени вреди от деликт /. По конкретното дело ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка “финансови загуби при договор за лизинг”, заявено като обща сума в петитума на исковата молба, надхвърляща сумата от 25 000 лв. определяща родовата компетентност на съда, и мораторни лихви до 25 000лв. С оглед на определения от ищеца предметът на спора и начина на предявяване на материалното право, не е налице обективна идентичност между двете определения. Не е налице противоречиво разрешен въпрос с определение №159 от 27.04.2009г. по в.ч.гр.дело № 265/2009г. на ВтАС. По делото са били предявени няколко обективно съединени иска, като основанието на вземането по всеки иден от тях са отделни, самостоятелни юридически факта – вземанията произтичат от различни сделки, какъвто не е конкретния случай. Вземането на ищеца произтича от едно правоотношение – договор за застраховка, с който са застраховани финансови загубите на ищеца от договор за лизинг със [фирма].
Не налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по приложението на чл. 104, т.4 ГПК има установена съдебна практика и нормата е ясна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №748/17.01.2012г., постановено по ч.гр.дело №16575/2011г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: