О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 01.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №466/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Н. А. /Н./, чрез експерт Т. А. с юридическа правоспособност, с вх.№ 3181/27.03.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез куриер на 26.03.2012 г., срещу Решение №200 от 13.02.2012 г. по т.д.н.№2024/2011 г. на Софийския апелативен съд 6 състав, с което е потвърдено решение №31 от 09.03.2011 г., по т.д.н.№488/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което по молба на длъжника [фирма], [населено място] е открито производството по несъстоятелността с начална дата на неплатежоспособността 04.02.2010 г. По повод въззивна жалба от Н. срещу така определената начална дата на неплатежоспособността, с обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел за неоснователно искането на жалбоподателя да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2004 г. с оглед обстоятелството, че икономическите затруднения към края на 2004 г. са имали временен характер.
Касаторът Н. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че по делото са налице безспорни доказателства, че още преди така определената от съда дата, търговецът е спрял плащанията включително и по изискуеми публични държавни вземания, установени с данъчно ревизионни актове от 2005 и 2006 г., за периоди далеч преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността. Подържа основаният за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, защото съдът се е произнесъл по „съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС”. Значимостта на правния въпрос обуславя със задължението на съда да изследва цялостното икономическо състояние на длъжника, за да определи началната дата на неплатежоспособността.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а ТЗ/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Развитите от касатора в изложението му по чл.284 ГПК доводи за неправилно определяне на началната дата на неплатежоспособността в противоречие с практиката на ВКС не представлява формулиране на значим за изхода на делото правен въпрос, представляващ общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР 1-2010-ОСГКТК, ВКС може само да квалифицира значимия за изхода на делото правен въпрос, но не и да подмени задължението на касатора да го формулира точно и мотивирано/арг. от (чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК/. Доводите на касатора за неотчитане на конкретното твърдяното влошено икономическо състояние на длъжника преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността, не представлява формулиран правен въпрос чрез съотношението на спиране на плащанията към изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Всичките оплаквания на Н., че въззивният съд е определил началната дата на неплатежоспособността за [фирма] много след като той е имал влошени показатели за ликвидност и финансова автономност, са относими към твърдяната неправилност на обжалваното решение. Чрез посочването им като основания за достъп до касация, касаторът фактически е допуснал смесване на основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 с тези за касационна обжалване по чл.281,т.3 ГПК.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектиране на касационната жалба, защото липсата на правен въпрос възпрепятства проследяването на противоречивото му разрешаване в приложената съдебна практика. В случая, обаче, не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация- чл.280, ал.1,т1 и т.2 ГПК. Липсва обективна идентичност между обжалваното въззивно решение и приложените Решение №1727 от 07.01.2004 по гр.д.№844/2003 г. на ВКС, ТК, Решение №481 от 10.04.2003 г. по гр.д.№1521/3003 на ВКС-ТК. В тях ВКС се е произнесъл по икономическите показатели, характеризираши финансовото състояние на длъжника в несъстоятелността, а не до значимостта им при определяне на началната дата на неплатежоспособността. В приложените влезли в сила решение №46/04.05.2011 г. по т.д.225/2011 г. и решение №110/22.06.2011 г. по т.д.№319/2011 г., двете Великотърновския окръжен съд, съдилищата са определили началната дата на неплатежоспособността, съобразно конкретното икономическо състояние на длъжника. Направените в тях правни изводи са фактологически обусловени, поради което не доказват противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2010 ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №200 от 13.02.2012 г. по т.д.н.№2024/2011 г. на Софийския апелативен съд 6 състав, с което е потвърдено решение №31 от 09.03.2011 г., по т.д.н.№488/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта с която е определена началната дата на неплатежоспособността за [фирма], [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: