1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
[населено място], 09.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 195/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – София срещу определение №2430 от 29.12.2011г., постановено по ч.гр.дело № 4269/2011г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 2.09.2011г. по гр.дело № 7397/2009г. на СГС за връщане на въззивната жалба на дружеството срещу решението постановено по гр.дело № 7397/2009г. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно, с аргументи, че преди да се произнесе по връщане на въззивната жалба съдът е трябвало да се произнесе по подадените от него две молби за удължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба Т. Т. У. и К. Д. У., чрез адвокат Д. САК в писмен отговор считат за правилно въззивното определение, като излагат съображения за недопускането му до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК изисквания.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор формулира следните процесуални въпроси : 1.съдът може ли да разпореди връщането на жалба, ако преди това не се е произнесъл по молба за продължаване на срока и 2. страната задължена ли е да изпълни указание на съда, ако съдът не се е произнесъл по нейна молба за условията за изпълнение на това разпореждане.
Поставените въпроси не са обуславящи за решаващия извод на съда за правилността на разпореждането за връщане на въззивната жалба поради неотстраняване на нередовност на жалбата – невнесена ДТ. За да потвърди разпореждането на СГС за връщане на въззивната жалба, САС е приел, че с разпореждането си от 11.07.2011г. СГС е съобразил подадената до него от въззивника молба от 6.07.2011г. за изменение на определената с предходно разпореждане ДТ, като я е намалил и е дал нов срок за внасянето й, с което на практика се е произнесъл по молбата за удължаване на срока. След получаване на съобщението за внасянето на новата ДТ, на 12.08.2011г. жалбоподателят е депозирал молба, в която е посочил, че прилага в оригинал платежен документ за внесена ДТ. На 2.09.2011г. СГС е постановил връщане на въззивната жалба, поради това, че не е изпълнено разпореждането ме за внасяне на ДТ за въззивната жалба. С частната жалба документ за внесена ДТ не е представен на въззивната инстанция. Фактически удължаването на срока е постигнато, като жалбоподателят е имал възможност да внесе следващата се ДТ в срок на повече от два месеца от уведомяването му. Частният жалбоподател нито е твърдял, нито е представил пред въззивния съд молба вх. № 74334 от 12.08.2011г. за удължаване на срока по чл.63 ГПК за внасянето на ДТ, депозирана като ксерокопия с частната касационна жалба, с която мотивира искането си за отмяна на въззивното определение. Такава не се намира и в кориците на гр. дело №7397/2009г.
Поставените въпроси не само не са обуславящи изхода на въззивното обжалване, достатъчно основание да не се допуска частната касационна жалба до разглеждане по същество, в какъвто смисъл са дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, но не са налице и допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Липсва обективен идентитет между разрешения от въззивния съд процесуален въпрос и правните въпроси, по които се е произнесъл ВКС, ГК в решение №224 от 2.07.2010г. по гр.дело № 177/2010г., постановено по чл.290 ГПК, за задълженията на въззивния съд за попълване на делото с доказателства. С определение №24 от 20.01.2011г. състав на ВКС, ГК се е произнесъл по задължението на съда сам да изготви съдебната поръчка за призоваване на новоконституирана страна в процеса по местоживеенето й в чужбина, т.е. отново не е налице идентичност в правни въпроси, по които са се произнесли съдилищата в двата съдебна акта.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, доколкото липсват аргументи както за правната норма, която се нуждае от тълкуване или по отношение на която е необходимо изменение на съдебна практика. Позоваването на правната норма не е достатъчно за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2430/29.12.2011г., постановено по ч.гр.дело № 4269/2011г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: