О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
София, 01.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №183 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], чрез юрисконсулт В. Г., с вх.№6761/19.08.2011 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1130 от 05.07.2011 г. по в.гр.д.№709/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, с което след отмяна на изцяло отхвърлителното първоинстанционно решение, по реда на чл.258 и сл.ГПК е уважен предявеният от А. Н. Г. срещу касатора иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм., за сумата 50000 лв., представляваща присъдено обезщетение за получените от ищцата допълнително настъпили неимуществени вреди/ексцес/, в резултат от претърпяното от нея ПТП, настъпило на 25.05.2004 г., виновно причинено от починалия водач на автомобила, в който е пътувала и ищцата, и който е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при касатора. Решението на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.407, ал.1,ТЗ, отм., за сумата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. е потвърдено от въззивния съд. За да отхвърли така предявения иск, Софийският градски съд е приел за недоказана причинно-следствената връзка между настъпилото влошаване на здравословното състояние на ищцата и претърпяното ПТП. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че допълнително влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се във възникване на диафрагмена херния, довела до отстраняване на слезката на ищцата, е в причинно-следствена връзка с първоначалното увреждане.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото неимуществените вреди, за които е присъдено застрахователното обезщетение, не са в резултат от допълнителното влошаване на здравословното състояние на ищцата/ексцес/. Подържа, че те не са в пряка и непосредствена връзка с претърпяното ПТП, а застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Навежда довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.235 във вр. с чл.236, ал.2 ГПК, защото съдът е постановил решението си при липса на адекватна преценка на всичките събрани по делото доказателства, включително и изслушаната съдебно медицинска експертиза. Подържа основанието за достъп до касация- чл.280, ал.1 ГПК, като формулира като значим за изхода на делото материално-правния въпрос за „определяне на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди за допълнителни болки и страдания/ексцес/”, който счита че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-т.10 П.. 4-1975 г. и т.2 П..7-59 г. Формулира като „съществен процесуално-правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС” и въпроса „по прилагане нормата на чл.235 във вр. с чл.236, ал.2 ГПК”. Подържа, че съдът е постановил решението си, без да обсъди поотделно и в съвкупност всичките събрани по делото доказателства, поради което то е постановено в противоречие с П. 1-1953 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба Я. Н. Г. не взема становище, но предявява насрещна касационна жалба, чрез адвокат Л. Г., с вх.№9411/01.12.2011 г. на Софийския апелативен съд срещу решението на Софийския апелативен съд в отхвърлителната част.
Насрещната касационна жалба е подадена в срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът по нея [фирма] не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по касационната жалба на [фирма]. Поставеният от касатора материално-правен въпрос за определяне на застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е от значение за решаване на конкретния спор, но с оглед неговата конкретна фактологическа обоснованост не може да представлява общото основание за достъп до по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на поставения правен въпрос се определя от правните изводи на въззивния съд, направени въз основа на установената от него конкретна фактическа обстановка, а не от конкретно установените факти и обстоятелства, въз основа на които съдът се е произнесъл по основателността на предявения иск. Дали настъпилото влошаване в здравословното състояние на ищцата е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, е въпрос на конкретно доказване във всеки конкретен случай, в какъвто смисъл е и т.2 на П..7-1959 г. и т.10 на П. 4-1975 г. Именно въз основа на конкретно събраните по делото доказателства, включително и изслушаната съдебно медицинска експертиза, Софийският апелативен съд е обосновал правия си извод за основателността на иска с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. и при ексцес. Чрез така поставения си материално правен въпрос касаторът фактически цели приемане на нова, различна от установената от въззивния съд фактическа обстановка и въз основа на нея да бъдат направени изгодни за него правни изводи. Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като направените от въззивния съд правни изводи са съобразени с посочените по-горе решения на Пленума на Върховния съд.
Поставеният процесуално правен въпрос за твърдените нарушения на чл.235 във вр. с чл.236, ал.2 ГПК е от значение за обжалваното решение, но също не обуславя общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и като основания за селектиране на касационната жалба. Чрез така формулирания процесуално правен въпрос касаторът фактически допуска смесване между тези две различни основания, относими към различните фази на касационното обжалване. Задължението на съда да извършва преценка на всичките събрани по делото доказателства произтича от закона, поради което и дадените в посоченото от касатора П..1-1953 г., както и в т.11 на ТР1-2001-ОСГК указания за правилното му приложение, не може да представлява самостоятелно допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Несъгласието на касатора с извършената от въззивния съд преценка на събраните доказателства, не означава че тя е направена в противоречие с посочените тълкувателни решения, поради което и по формулирания от него процесуално правен въпрос на е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
С оглед недопускането до касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на [фирма], предявената насрещна касационна жалба от ищцата по делото Я. Г. не следва да се разглежда. Нейното разглеждане е обосновано от разглеждането на касационната жалба на [фирма].
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1130 от 05.07.2011 г. по в.гр.д.№709/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: