3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
С.,21.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.04. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №211/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод постъпила частна касационна жалба от Д. П. С. от[населено място], чрез адвокат М. Т., с вх.№ 2508/25.01.2011 год. на В. окръжен съд срещу определение №55 от 06.01.2011 год. по ч.т.д.№2228/2010 год. на В. окръжен съд,ТО, с което е потвърдено разпореждане №38089/17.09.2010 год. по ч.гр.д.№11555/2009 год. на В. районен съд,VІІ състав, с което на основание чл.420, ал.1 ГПК е спряно изпълнението по изп.д.№20097180400691 по описа на СИС при В. районен съд. Делото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК- запис на заповед за сумата 50 000 лв., издаден от [фирма],[населено място] в полза на жалбоподателя- заявител в заповедното производство. За да потвърди разпореждането на заповедния съд за спиране на изпълнението, В. окръжен съд е приел, че спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена на основание чл.417, т.9 ГПК, настъпва по силата на закона с факта на подаване на възражението от длъжника, без да е необходимо да са налице другите предпоставки за спиране по чл.420, ал.1 и 2 ГПК. Това спиране е необходимо да бъде прогласено от съда с нарочно определение.
Частният жалбоподател Д. С. твърди, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че въззивният съд не е констатирал неправилността на определението на районния съд, който, според жалбоподателя, в хипотезата на чл.420 ГПК, не е бил компетентен да спира изпълнението на изпълнителното производство. Като значим за изхода на делото формулира следния правен въпрос: „Необходимо ли е съдът да издава нарочен акт, с който да установи вече настъпилото с подаване на възражението спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК”. Позовава се на основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3, тъй като сочи противоречива практика по поставения въпрос, и подържа, че разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва допустимостта на подадената частна касационна жалба, а по същество- и нейната основателност.
Частната касационна жалба независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима.
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. Те не попадат сред нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. С тях нито се прекратява понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя по чл.422 ГПК до предявяване на иска му за установяване съществуването на вземането. Уредбата за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 ГПК е аналогична на тази по чл.250 ГПК, отм., поради което даденото разрешение с т.6 на ТР1-2001 год. не е загубило сила. По този въпрос има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, формирана по реда на чл.278, ал.2 ГПК: Определение№32 от 11.01.2010 год. по ч.т.д.№852/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №71 от19.01.2010 год. по ч.т.д.№767/2009 год. на ВКС, І Т.О., Определение № 434 от 04.06.2010 год. по ч.т.д.№277/2010 год. на ВКС, І Т.О., Определение №498 от 05.07.2010 год. по ч.т.д.№288/2010 год.на ВКС, ІІ Т.О.;Определение №614 от 09.11.2009 год. по ч.т.д.№589/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №660 от 19.07.2010 год. по ч.т.д.№520/2010 год. на ВКС, І Т.О.
А и по поставения от частния жалбоподател правен въпрос дали е необходимо съдът да издава нарочен акт, с който да установи вече настъпилото с подаване на възражението спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК също има формирана задължителна съдебна практика- Определение №415 от 15.07.2009 год. по ч.т.д.№375/2009 год. на ВКС, І Т.О. и Определение № 700 от 19.11.2009 год. по ч.т.д.№713/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. П. С. от[населено място] срещу определение №55 от 06.01.2011 год. по ч.т.д.№2228/2010 год. на В. окръжен съд,ТО.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: