О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
[населено място], 14.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №433/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 133 от 20.01.2012г. по гр.дело № 312/2011г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №264 от 26.08.2011г. по г.д. №160/2011г. на Бургаския окръжен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на М. сумата от 489 204.04 лв., представляваща незаплатени концесионни възнаграждения по договор за концесия от 17.01.2003г. за първото и второто полугодие на 2009г. и първото полугодие на 2010г. С решението са присъдени мораторни лихви по чл.86, ал.1ЗЗД и разноски. Касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор юрисконсулт Х. Р., като процесуален представител на М., заявява становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК в касационната жалба за допускане касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден въззивен съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Бургаският апелативен съд, след подробен анализ на релевантните за спора по делото доказателства, е направил извод за основателност на предявените от М. обективно съединени по чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД искове. Съдът подробно е обсъдил заключението на назначената пред него СТЕ за причините за намалените икономическите резултати на дружеството концесионер от добива на въглища през периодите от време, за които се претендира заплащане на концесионно възнаграждение / КВ/ от находище “Черноморски въглищен басейн”, за който има сключена концесия между страните от 17.01.2003г. Подробно е обсъдена разменената между страните по договора кореспонденция от 2009г., инициирана от касатора, за временно освобождаване от заплащането на концесионно възнаграждение на основание чл.11.14 от концесионния договор и отказа на М., обоснован с липсата на достатъчно основания за предприемане на процедура за временно освобождаване за заплащане на концесионно възнаграждение на концесионера. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 61, ал.6 от Закона за подземните богатства / ЗРБ/, възпроизведена в чл.11.14 от концесионния договор, и е приел, че в правомощията на концедента – Министерски съвет, като страна по договора за концесия е вземане на решение за освобождаване на концесионера от заплащане на КВ или неговото намаление, каквото в случая не е прието. Въззивният съд не е обсъждал доводите на касатора по прилагането на чл.3 от Наредбата за принципите и методите за определян на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства.
По Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът поставя правния въпрос за определяне на размера на концесионното възнаграждение по чл.3 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства и по – конкретно че концесионното възнаграждение зависи от икономическата изгода, което концесионерът получава от добитото подземно богатство. Поддържа, че съдът не е изложил достатъчно доводи, съобразени с доказателствата по делото в извода си за липсата на предпоставките на чл. 11.14 от договора за предоговаряне на концесионното възнаграждение от страните. Като допълнителни критерии се сочат т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Така поставен въпросът не е обуславящ изхода на спора. Решаващият извод на съда за уважаване на иска е изведен от обстоятелството, че в договора за концесия е уговорена методиката и сроковете за заплащане на концесионното възнаграждение и те не са променени според посочените в чл.61, ал.6 З. условия. Съгласно чл.3 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства концесионното възнаграждение зависи от икономическата изгода, която концесионерът получава от добитото подземно богатство, и се определя въз основа на източниците на икономическа изгода и размера на фактическата или очаквана икономическа изгода. Конкретният размер на концесионното възнаграждение за подземните богатства по чл. 2, т. 4 от Закона за подземните богатства се определя по методика съгласно приложение № 2 / чл.9 от Наредбата/. В случая в т.9 на решението на Министерския съвет от 19.12.2002г. за предоставяне на концесията на [фирма] е определена методиката за определяне на КВ и сроковете за негово заплащане, като решението препраща към приложение №2 на чл. 9 от Наредбата, т.е. в решението на МС и в чл.11 на договора за концесия / концесионно възнаграждение/ са съобразени с методиката и принципите, залегнали в З. и Наредбата за определяне на КВ. Чл.11.4 от договора за концесията препраща към З. от 1999г. и Постановление № 127 на МС от 21.6.1999г., с което е приета цитираната Наредба за определяне на КВ. Промяната на КВ може да стане с решение на Министерския съвет, съгласно чл.61, ал.6 от З. и чл. 11.14 от договора за концесия или с допълнително сключено между страните споразумение / чл.61, ал.7 З./. Отказа на органа, отпуснал концесията да промени КВ, задължава концесионера да заплати уговореното в договора възнаграждение.
Независимо, че не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – правния въпрос да е обуславящ изводите на съда за изхода на спора, не са налице и допълнителните критерии по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не сочи задължителна за съдилищата практика или практика, противоречиво разрешавана от съдилищата по правния въпрос, основание за неуважаване на искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение по тези два селективни критерия.
По третият селективен критерии / т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/ касаторът поддържа, че ищецът – М. е нарушил установения в чл.3 на Наредбата принцип концесионното възнаграждение да се определя според икономическата изгода, която концесионерът получава от добиваното подземно богатство и е отказал предоговаряне на възнаграждението поради изключително тежките минно-геоложки условия, лошото качество на минното поле и необходимостта от промяна на технологията на работа в дружеството. Счита, че отговорите на тези въпроси биха запълнили една празнота във вътрешното законодателство и биха допринесли за развитие на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/ т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая разпоредбата на чл.3 от Наредбата е ясна, а доколкото има промяна в икономическите условия след сключването на договора за концесия, от значение за промяна на КВ това е фактически въпрос и подлежи на конкретно установяване, което обаче не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №133 от 20.01.2012г., постановено по гр.дело №312/2011г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на М. юрисконсултско възнаграждение на 8349 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: