3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 12,04, 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 784 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Б. Д., с вх.№13334/09.06.2011 год. на Пловдивския окръжен съд, срещу решение № 634 от 02.05.2011 год. по в.гр.д.№749/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, 14 гр.състав, с което е оставено в сила решение №3832/17.12.2010 год. по гр.д.№4030/201 год./с погрешно изписан номера на въззивното дело №749/2011 год., вместо това на Пловдивския районен съд, ХІІ гр.състав/ и погрешно посочен номера на въззивния състав-ХІV състав, вместо на районния съд-ХІІ състав/, с което първоинстанционно решение по иска с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, предявен от [фирма], [населено място], Об.Е. П., е признато за установено съществуването на вземането му спрямо касатора, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 21 231.79 лв., представляваща неизплатена цена по фактура за продажба на стоки. С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че стоката посочена в исковата молба е идентична с тази по процесната фактура и е предадена на ответника -купувач, като от момента на приемането й за него е възникнало задължението за заплащане на цената й- арг. от чл.327 ТЗ.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Подържа, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява описаната в исковата молба стока да му е била предавана. Фактурата не е подписана от представител на касатора, приемо-предавателният протокол и товарителницата –също, поради което неправилно са кредитирани като доказателства, установяващи получаването на стоката. Като значим за изхода на делото поставя правния въпрос „Дали следва да се кредитира от съда представени от ищеца по делото писмени доказателства, които са оспорени от ответника, същите страдат от пороци, а същевременно правораздавателният орган ги е взел пред вид при постановяване на съдебния си акт”. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] оспорва основанието за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният процесуално-правен въпрос не е обусловил изхода по конкретното дело, поради което и не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Решаващият съд е приел, че стоката е получена от купувача, не само въз основа на посочените във въпроса и оспорени от касатора писмени доказателства. Правните си изводи съдът е направил след обсъждането на фактурата, товарителницата и приемо-предавателния протокол във връзка с целия събран по делото доказателствен материал- установеното чрез съдебно-счетоводната експертиза осчетоводяване на фактурата и у двете счетоводства на страните по делото при спазване изискванията на ЗДДС, включването й в дневника за покупките и справка декларация по ЗДДС за месец март 2009 год., ползваното от касатора-ответник на правото на приспадане на данъчен кредит. Обсъдени са и показанията на св. Ц. Ц., който в качеството си на шофьор към търговеца-превозвач, е подписал за получател товарителницата и приемо-предавателния протокол, установяващ предаването на стоката на купувача.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормите на чл.327 ТЗ и чл.183 ЗЗД са ясни и непротиворечиви, поради което не се налага формиране на съдебна практика по тяхното приложение/вж. т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК/. Касаторът нито доказва, нито твърди наличие на противоречива съдебна практика, която следва да бъде изоставена или променена. Още повече, че с решение №42 от 19.04.2010 год. по т.д.№593/2009 год. на ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което е и формиращо задължителна съдебна практика, ВКС се е произнесъл по поставения въпрос. Прието е, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника на покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 634 от 02.05.2011 год. по в.гр.д.№749/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, 14 гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: