О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
[населено място], 10.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 4190/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2083 от 7.10.2013г. и частна жалба от А. С. вх. № 2085 от 7.10.2013г., чрез адв. Н. Г., САК за отмяна на определение № 333 от 24.09.2013г., постановено по ч.гр.дело №709/2013г. на Софийския окръжен съд. Частните жалбоподатели искат отмяна на определението като незаконосъобразно. Поддържат, че даденото от въззивния съд тълкуване на постановеното от районния съд разпореждане прегражда правото им на защита срещу издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение с дадените указания на банката – кредитор да предяви иска си единствено за дължимата наказателна лихва, поради неправилното тълкуване на възражението им по чл.414 ГПК.
В писмен отговор [фирма] счита частните жалби за неоснователни, както и че определението подлежи на обжалване по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частните жалби са депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.
Частните жалби са с еднакво съдържание, поради което изложените в тях доводи се обсъждат заедно.
Обжалваното определение е преграждащо и подлежи на контрол по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което настоящият състав не се произнася по изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирани с частните жалби.
С разпореждането от 24.06.2013г. Районният съд – [населено място] е върнал молбата на двамата жалбоподатели от 24.06.2013г. като недопустима, по съображения, че нормите на част ІІ от ГПК не се прилагат в заповедното производство. Отказа е мотивиран и с обстоятелството, че определение № 617/16.11.2012г. е влязло в сила. С това определение, както и с определение от 15.11.2012г. съдът е указал на банката, че може да предяви иск за “частично оспореното” от длъжниците – частни жалбоподатели вземане. Жалбоподателите са сезирали съда с молба, с искане по чл.253 ГПК, да си отмени определение №617 от 16.11.2012г. и определение от 15.11.2012г., в частта, с която са дадени указанията на [фирма], че може да предяви иск за частично оспореното вземане, като укаже на банката да предяви установителен иск за цялото вземане по заповедта за изпълнение.
С обжалваното определение №333 от 24.09.2013г. Софийският окръжен съд е оставил без разглеждане като недопустими частните жалби на Б. С. и А. С., чрез адв. Г. срещу разпореждане от 24.06.2013г., постановено по гр.дело № 368/2012г. на Районен съд – [населено място]. Отказът да бъдат разгледани частните жалби е мотивиран с необжалваемост на определенията по чл.253 ГПК, когато не са преграждащи производството по делото или законът не предвижда тяхната обжалваемост, към които спада определението, с което са дадени указания на банката да предяви вземането си срещу длъжниците по заповедта за незабавно изпълнение.
Определението е правилно.
Съгласно чл.415, ал.1 ГПК, когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Разпоредбата създава задължение за съда да извести заявителя за постъпилото възражение на длъжника и че може да предяви иск за установяване на вземането си. В рамките на компетентността на съда, пред който се подава възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, е да прецени дали то е насочено срещу дълга и в този смисъл дали има характер на възражение по смисъла на цитираната разпоредба. Съдът, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, че е подадено в срок възражение от длъжника срещу вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, като при необходимост тълкува изявлението на длъжника в депозираното възражение/ определение № 163 от 4.02.2011г., постановено по ч.т.д. № 401/2010г. на ВКС, ТК, състав на второ отделение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/. В този смисъл акта по чл.415, ал.1 ГПК, с който съдът в заповедното производство указва на страната да предяви иск за вземането си не е от категорията определения по чл.274, ал.1 ГПК, за които законът предвижда тяхното обжалване. С него не се прегражда по –нататъшното развитие на производството по делото и законът не създава право на страната за неговото обжалване, поради което няма да подлежи на инстанционен контрол и разпореждането по молбата, подадена на основание чл.253 ГПК.
В заключение обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено като правилно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 333/24.09.2013г., постановено по ч.гр.дело №709 /2013г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: