О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
[населено място], 31.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №882/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и e образувано по касационна жалба на В.- София, чрез МБАЛ – С., представлявано от адв. Б. Р. АК – С. за отмяна на решение № 61 от 20.07.2012г. по гр.д. № 158/2012г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №18/22.03.2012г. по гр.дело №467/2011г. на Сливенския окръжен съд и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Позовава се на критериите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Н. .- София не заявява становище по допустимостта и основателността на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валиден съдебен акт на въззивен съд.
НЗОК е предявила иск по чл.55, ал.1, пр.1ЗЗД за връщане на сумата от 38 882лв., като получена без правно основание от М. С. – София. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор на 1.0.2007г., изтекъл на 31.12.2007г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. През 2007г. контролните органи на Р. С. са извършили проверка на дейността на ответника и са установили несъответствие между договорената и оказаната медицинска помощ Съставени са медицински протоколи и заповеди за санкция, обжалвани пред АС Сливен, които са влезли в сила. При извършената проверка е доказано, че М. . – София е нарушила индикациите за хоспитализация, диагностично – лечебния алгоритъм и критериите за дехоспитализация по различни клинични пътеки. Това е дало основание на директора на Р. – С. да издаде на основание т.255 от решение № РД –УС -№ 04-17/20.01.2009г. на УС на НЗОК протоколи за неоснователно получени суми. Искът е уважен за сумата от 38 882 лв. от първостепенния Сливенски окръжен съд. Решението е потвърдено от Бургаския апелативен съд. Съдът е приел за допустим предявения на основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД иск с оглед на обстоятелството, че договорът е прекратил своето действие, а съгласно чл.235, ал.7 Н. -2006г. в този случай сумите се събират по исков ред. Не са представени доказателства да е подадено възражение по съставените протоколи за неоснователно получени суми пред директора на Р. по реда на чл.235, ал.4 Н. – 2006г., както и срещу поканата за възстановяване на сумите, която представлява индивидуален административен акт съгласно практиката на ВАС, също не е образувано административно производство. С оглед на тези констатации, апелативната инстанция е приела за недопустимо възражението на ответника за нищожност на административните актове. В исковото производство не са оспорени констатациите на проверяващия орган за неоснователно получени суми и техния размер, както и дали сумите са възстановени в хода на исковото производство, поради което искът по чл.55, ал.1, пр.1ЗЗД е уважен като основателен.
По изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за основанията за допустимост на касационното обжалване:
Касаторът формулира правен въпрос при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : контролните органи на Н. Р. – С. ако при извършения контрол за изпълнение на договора за оказване на медицинска помощ не са съставили своевременно протокола за неоснователно получени суми от лечебното заведение, при наличието на императивното изискване за съставянето им в 5 –дневен срок съгласно Н. 2006г- гл.21, може ли да се приеме, че към момента на извършване на проверката са били налице данни за получени суми без правно основание от В. – С..
Въпросът не е обуславящ изхода на спора по делото, поради което не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Основният спорен по делото въпрос е изплатени ли са сумите на болничното заведение посочени в протоколите за неоснователно получени суми за проведено лечение на конкретно посочените в тях лица и дали сумите са получени без правно основание или в нарушение на Н.. По делото не е имало спор, че сумите не са възстановени на Н.. Въпросът за спазването на 5 –дневния срок не е коректно поставен, тъй като разпоредбата на чл. 228, ал.2 Н. -2006г. има предвид връчването на медицинския протокол, а не съставянето на протокола за неоснователно получени суми. Дали към момента на проверката са били налице данни за получени суми без правно основание е въпрос на проверка на документацията, която болничните заведения водят за проведеното лечение на пациентите, в случая поименно посочени в представените протоколи за неоснователно получени суми и клиничните пътеки, по които са получени сумите. В случая, както е приел въззивният съд констатациите на протоколите, като размер, не са оспорени от ответника – касатор, а се оспорва законосъобразността на неоспорените по административен ред протоколи за неоснователно получени суми. Съгласно чл.233, ал.1 Н. – 2006г. изпълнителят е задължен да върне получените суми, в случаите в които е получил от Н. суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи на Р., респ. длъжностни лица на Н., като същата последица следва когато сумите по ал.1 са получени в резултат на нарушение на Н. /Н./. И при двете нарушения лицето обект на проверката има право да представи писмени възражение срещу протокола за неоснователно получени суми пред директора на Р.. В случая съдът е приел, че актовете са влезли в сила и направените в тях констатации за нарушения на КП за лечение на конкретно посочените в актовете лица и размера на сумите не са опровергани. Тъй като формулираният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, основание въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване. Не е налице и допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като разпоредбата на чл.228, ал.2 Н. – 2006г. относно срока на връчване на медицинския протокол е ясна. Касаторът не обосновава предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по критериите на т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС чрез въпроса за “ определяне на сроковете за издаване на протоколи за неоснователно получени суми, тяхното спазване и произтичащата от това валидност на административната процедура”.
В заключение решението на Бургаския апелативен съд няма основание да бъде допуснато до касационно обжалване по поддържания от касатора критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №61 от 20.07.2012г. по гр.д. № 158/2012г. на Бургаския апелативен съд, граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: