О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
[населено място], 15,04, 2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 867/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – С. срещу решение №317 от 12.04.2010г., постановено по гр.дело №2378/2008г. на САС, гражданска колегия, втори състав, с което е оставено в сила решението от 21.07.2008г. по гр.дело №1254/2007г. на СГС, І г.о.. С последното е уважен иск на Н. И. Ц. от[населено място] с правно основание чл.407 ТЗ отм. срещу дружеството – касатор за сумата от 50 000 лв. неимуществени вреди, причинени от настъпилата смърт на баща му И. Т. Ц. на 2.07.2005г., вследствие на ПТП на 28.06.2006г., ведно със законната лихва, считано от 2.07.2005г. Касаторът поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС 1. “обусловено от уважаването на претенция, основана на твърдение за деликтно поведение, при липсата на непрекъсната причинно следствена връзка между транспортното произшествие и настъпилия летален изход, 2 че мотивите на САС по отношение на основателността на иска се намират в противоречие с други съдебни актове – решения и определения, постановени при аналогични казуси, решаване от други съдебни състави, 3. на самостоятелно основание обжалваното въззивно решение съдържа произнасяне по материално-правен въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона, тъй като се отнася до наличие на материално право на иск и за неговата основателност в случаите при които не се установява наличие на пряка непрекъсната следствена връзка между деликта и настъпилите вредоносни последици.
В писмен отговор адв. З. В., като пълномощник на ищеца Н. Ц. поддържа становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доколкото представената от касатора съдебна практика по граждански и наказателни дела не е в противоречие с приетото от съда за задължителната сила на присъдата, респ. споразумението за наказателна отговорност относно това има ли извършено деяние по НК и извършено ли е виновно от дееца. Представен е договор за правна защита и съдействие от 11.08.2010г. за изплатено адв.възнаграждение от 1450 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Единствено спорния по делото въпрос е бил този дали е налице причинна връзка между смъртта на наследодателя на ищеца И. Ц. и причиненото по вина на водача на МПС Т. Ц. пътнотранспортно произшествие. В мотивите на решението си САС е приел, че действително от заключението на съдебно-медицинската експертиза с в.л. К. се установява по несъмнен начин липсата на причинна връзка между получената при произшествието травма /открито счупване на дясна подбедрица/ и леталния изход на пострадалия. Съдът обаче е съобразил разпоредбата на чл.222 ГПК отм. и задължителната за гражданския съд присъда, в сл. постигнатото с прокурора споразумение – чл.414 НПК, относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на водача, както и обстоятелството, че причинената смърт е елемент от фактическия състав на престъплението, за което водачът на МПС е наказан от съда. Отчитайки близката връзка между детето и бащата, тяхната възраст и че детето е загубило завинаги баща си, САС е приел, че сумата от 60 000 лв., корегирана на 54 000 лв. с процента на съпричиняване /20%/ е от естество да репарира претърпените неимуществени вреди.
Не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос. Въпросът е значим, но не е решаващ за изхода на делото, тъй като вече е бил решен с влязло в сила определение, приравнено като последица на присъдата, съгласно чл.383, ал.1 НПК. Вярно е, че да за се уважи иск по чл.45 ЗЗД трябва да бъде доказана освен вината на дееца, така и причинно следствената връзка между деянието и вредата. В случая тази връзка е била доказана от постигнатото между прокурора и дееца споразумение, задължително за гражданския съд, съгласно чл.413, ал.3 във връзка с ал.2 НПК, както за вината на Т. Ц. за ПТП, така и че следствие на него е настъпила смъртта на И. Ц.. Следователно обуславящия спора въпрос е за задължителната сила на определението по чл.382 НПК на наказателния съд за гражданския процес за извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като от една страна установяването на причинната връзка между увреждането и вредата е въпрос на доказване в процеса за всеки конкретен случай, и от друга по приложението на чл.222 ГПК отм. има установена съдебна практика. Представената от касатора съдебна практика не обосновава извод за противоречиво разрешен от въззивният съд правен въпрос. Определение №128 по т.дело № 948/2009г. на ІІ т.о. и определение №34 по гр.дело №1635/2009г. на ВКГ, ІІІ г.о. са постановени по реда на чл.288 ГПК, т.е. в производство по селектиране на касационните жалби. Независимо от това в тях не се съдържа противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото в тях е прието, че преценката за причинно следствената връзка, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД, е част от правораздавателната дейност на съда и е свързана с анализ на доказателствата по делото, в резултат на преценката на конкретни факти, а доколко тя е обоснована и законосъобразна е въпрос за правилност на обжалвания съдебен акт. Представеното от касатора решение №190 по т.дело №103/2009г. на ВКС, ТК е в подкрепа на приложената от САС норма – чл.222 ГПК отм. касателно задължителната за гражданския съд присъда относно вината на дееца и противоправността на поведението му. Решенията на наказателни състави на ВКС се отнасят до произнасяне за съставомерността на отделни състави на престъпления по НК, а в случая тази съставомерност е доказана с влязлото в сила споразумение от 12.05.2006г. по нохд. №391/2006г. на П. окръжен съд, с което застрахования Ц. е бил признат за виновен в това, че на 28.06.2005г. вследствие на нарушаване на правилата за движение при управление на товарен автомобил по непредпазливост е причинил смъртта на И. Т. Ц., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което му е наложено наказания пробация и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца. Решение от 16.10.2007г. по гр.дело №2016/2005г. на САС е постановено при други факти и неотносимо към конкретното дело, а решение № 81/17.02.2009г. по гр.дело №1330/2008г. на САС не може да бъде обсъждано защото няма данни да е влязло в сила.
Останалите два въпроса са поставени общо и по скоро имат отношение към правилността на обжалвания съдебен акт, а не към основанията за допустимост. Съдът е задължен да изложи мотиви на решението, които да отразяват неговата правораздавателна дейност – оценка на доказателствата и фактите, които те установяват и доколко с тях се доказва правното твърдение на ищеца, т.е. дали искът е основателен и доказан или не.
След като поставените от касатора правни въпроси не обосновават основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №317 от 12.04.2010г., постановено по в.гр.дело №2378/2008 г. на С. апелативен съд, гражданска колегия, втори състав.
ОСЪЖДА [фирма] – С. да заплати на Н. И. Ц., Е. [ЕГН] от[населено място] разноски 1450 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: