О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София, 28.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 566 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ТК М.” АД чрез адвокат М. Р. срещу решение № 303/15.02.2010 г. на Пловдивски апелатвен съд /ПАС/ по гр.д. № 1029/2009 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – „К. И.” ООД – Х. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Х. окръжен съд /ХОС/ е предявен иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД от „К. И.” ООД срещу „ТК М.” АД. Спорът касае предварителен договор, сключен между страните за покупко-продажба на недвижим имот. Искът е уважен от ХОС, чието решение е оставено в сила от П.. П. е приел, преценявайки като неоснователни възраженията на ответника, че предварителният договор следва да се обяви за окончателен, поради следните съображения: 1. Не е налице противоречие на предварителния договор с чл.39А от устава на дружеството в редакцията му към подписване на договора, тъй като в този текст не е предвидено писмено съгласие и държавата би могла да се противопостави на сделката чрез участието на представителя си в СД на основание чл.38 от устава, което не е сторено – протокол № 1/22.06.2007 г. от проведено ОС на акционерите и протокол от заседание на СД с единодушно взето решение за процесната продажба 2. Доколкото държавата не е едноличен собственик на капитала на дружеството и дяловото й участие е под 50%, разпоредбата на чл.295 ал.1 ТЗ е неприложима. 3. Имотът, предмет на покупко-продажбата е конкретно определен, доколкото този имот е единствената търговска база на дружеството – продавач в С., индивидуализиран е в представения нотариален акт за собственост, описан е в устава при апортирането му и няма основание за съмнение, че именно той е предмет на процесната покупко-продажба. 4. Купувачът е изпълнил задължението си да заплати уговорената част от цената като предплата – 300000 лв., доказателство за което е двустранно подписаният предварителен договор /чл.16 от договора/, на който страните са предали значение на разписка.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира три въпроса в изложението си, както следва:
1. По силата на какъв източник на право е необходимо да се изисква разрешение или одобрение за сключване на дадена търговска сделка, за да настъпи ефектът на чл.295 ал.1 ТЗ? Съдът намира, че нормата на чл.295 ТЗ е ясна, но тя не се прилага самостоятелно и самоцелно, а винаги препраща към конкретни законови изисквания, които защитават определени права. В този смисъл са и доводите на ответника по касационната жалба, които настоящият състав на ВКС споделя. Възможно е препращането да бъде към ПРУПСДП, приет с ПМС № 7/1994 г. или ПМС № 112/2003 г., ЗПСК и др., но въпросът като отговор изисква конкретна преценка за всеки конкретен случай, а не е свързан с еднозначен отговор за всички хипотези. Ето защо този въпрос, както е формулиран, не е въпрос по смисълана чл.280 ал.1 ГПК.
2. Противоречието на една сделка с устава на капиталово дружество, основание ли е тя да се приеме за нищожна? И този въпрос без конкретизация не обуславя еднозначен отговор във всички случаи на противоречие и всякакви сделки, а и в конкретния случай съдът е приел липса на твърдяното противоречие с чл.39А от устава на дружеството.
3. Въпросът касае изразеното съгласие за конкретната сделка, което според касатора не съдържало достатъчна индивидуализация на имота. И този въпрос не обуславя изхода на спора, доколкото продаденият имот е единствен в С. за продавача и така както е посочен не създава съмнения, относно индивидуализацията му. В този смисъл са и доводите на П.. Щом това е така няма основание да се приеме, че няма валидно изразено съгласие за сключване на сделката и е необходима в по-голяма степен индивидуализация на имота.
Независимо от липсата на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложените решения на тричленни състави на ВКС са по казуси, обективно неидентични с настоящия казус и не обуславдят наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице и хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК доколкото не се излагат никакви съображения от касатора за наличието на тази разпоредба, а само бланкетното препращане към чл.280 ал.1 т 3. ГПК не обуславя наличие на същата.
С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ВКС и няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на П..
С оглед изходът на спора и на основание чл.78 ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените разноски за настоящатна инстанция в размер на 2000 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 303/ 15.02.2010 г. на Пловдивски апелатвен съд по гр.д. № 1029/2009 г.
ОСЪЖДА „ТК М.” АД – Х., гр. Х., С. индустриална зона, ул. „Димитровградско шосе” да заплати на „К. И.” ООД – Х., гр. Х., бул. „Г. С. Р.” № 24 вх.”Б” ет.6 ап.36 направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 2000 лв /две хиляди лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.