О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 09.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 778 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. М. срещу решение № 355/07.03.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д.н. № 103/2010 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по молба на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е постъпила молба от [фирма] по чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност срещу [фирма], поради неизпълнение на изискуеми парични задължения към молителя в размер на 3295233 лв. по спогодба от 20.12.2001 г., сключена между страните. Молбата е отхвърлена от СГС, чието решение е оставено в сила от САС. САС е приел, че молбата е неоснователна, тъй като вземането на молителя не произтича от търговска сделка. Споразумението от 20.12.2001 г. е във връзка с дължимо на молителя обезщетение за упражняване на фактическа власт върху реституирани недвижими имоти. В същото споразумение са посочени и задължения на молителя към ответника за подобрения върху имотите в периода на упражняване на фактическа власт върху тях. Източникът на задълженията за всяка от страните произтича от неоснователно обогатяване, т.е. споразумението не представлява търговска сделка. Щом това е така няма значение дали задълженията по това споразумение са новирани или не, тъй като нито предходното, нито новото задължение – все във връзка с неоснователно обогатяване на страните, не произтичат от търговска сделка.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
1. „Същността и целите на производството по несъстоятелност като част от търговското право, преценката на търговския характер на сделките, субективния критерий за оценяване на една сделка като търговска, презумпцията на чл.286 ал.3 ТЗ, същността на новирането на задълженията на контрагентите, като предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност?”
В т.1 са формулирани общо и хипотетично представени въпроси, чийто отговор не е обусловил изхода на спора при конкретно приетата фактическа обстановка. Въпросът относно търговския характер на сделката и презумпцията на чл. 286 ал.3 ТЗ е обуславящ изхода на спора, но и този въпрос е изведен от конкретно установената и приета фактическа обстановка относно основанията на задълженията на ответника към молителя по процесната спогодба. Източникът на задълженията на ответника към молителя по споразумението от 20.12.2001 г. произтича от неоснователно обогатяване, при което не може да се обсъжда и наличие на презумпцията по чл.286 ал.3 ТЗ. Доколкото първоначалното задължение по споразумението произтича от неоснователно обогатяване, без значение е обстоятелството новирано ли е това задължение, тъй като при новация сделката би била търговска ако предшестващото задължение е по търговска сделка – хипотеза която в случая липсва, поради което САС е приел, че въпросът за новацията няма значение в случая. В този смисъл въпросът на касатора за новацията не е обуславящ за изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
2. „Следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страните факти и доказателства към тези факти, когато тези факти и подкрепящите ги доказателства са от решаващо значение за изхода на спора?”
Отговорът на този въпрос не е обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. С този въпрос касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение по чл.281 т.3 ГПК, които не могат да се обсъждат в настоящото производство, доколкото законодателят разграничава основанията по чл.280 и чл.281 ГПК и последователността за произнасяне по тях.
Независимо от изложеното относно формулираните от касатора въпроси, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Приложената съдебна практика от касатора не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК защото: 1. Р. № 101/08.10.2009 г. на ВКС е относимо към търговски характер на сделка като основание за откриване на производство по несъстоятелност, но няма обективна идентичност между двата казуса. По казуса по р. № 101 сделката е договор за наем, а в настоящия случай задължението на молителя произтича от неоснователно обогатяване – обезщетение за ползване на недвижим имот по чл.59 ал.1 ЗЗД, а не от сделка. Споразумението от 20.12.2001 г. само уточнява задълженията и на двете страни във връзка с претенциите им едно към друга, но основанието за претенциите на двете страни е неоснователно обогатяване, а не сделка, сключена между тях, каквато има по решение № 101. 2. Опр. № 277 на ВКС – същото е по чл.288 ГПК и не е основание за противоречива практика по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. 3. Р. № 570/27.10.2008 г. е неотносимо към настоящия спор, тъй като касае договор за събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, който договор е приет за сключен от търговеца във връзка с упражняваното от него занятие, а такива данни и констатации в случая липсват. 4. Р. № 789/12.04.2002 г. касае новиране на задължението и е неотносимо към настоящия казус, тъй като САС е приел, че новацията е без значение, доколкото първоначалното задължение не произтича от търговска сделка. 5. Р. от 15.04.2002 г. на САС е без данни да е влязло в сила , поради което не е основание за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Същото се отнася и за Р. от 27.12.2002 г. на П.. 6. Р. № 53/21.04.2007 г. на ВТАС е влязло в сила, но не касае производство по несъстоятелност и е неотносимо към настоящия спор.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355/07.03.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д.н. № 103/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.