1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
[населено място], 26.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 471/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба вх. № 72304 от 20.10.2010г. , подадена от адв. М. П. по пълномощно на К. С. Ц. от [населено място], действаща лично и със съгласието на баща си С. А. Ц. за отмяна на решение от 14.07.2010г., постановено по гр.дело № 3527/2008г. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на решение №1-5-17 по гр.дело №1324/2007г. на Софийския районен съд, е отхвърлен отрицателно установителен иск на касатора срещу [фирма] за сумата от 3864.40 лв. – цената на коригирана на ел. енергия въз основа на констативен протокол №0002488/15.12.2006г. Жалбоподателят иска отмяна на решението като неправилно. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката се позовава на критерия за селекция по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът [фирма] – София поддържа становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, с обжалваем интерес над 1000 лв./ ДВ,бр.59 от 2007г./.
За да отхвърли иска по чл.97, ал.1 ГПК отм., СГС е приел в обжалваното решение, че спорът между страните е концентриран относно консумираната ел. енергия в имота на ищцата за периода за който са издадени 6 бр. фактури от 21.12.2006г. за коригирана ел. енергия въз основа на съставен протокол от 15.12.2006г. , за характера на констативния протокол и доколко констатациите в него обвързват ищцата или неин представител, след като протоколът не е подписан от нея. Въззивният съд е определил характера на констативния протокол като частен свидетелствуващ документ и доколкото документът е съставен по реда и начина, посочен в Общите условия към договора за доставка на ел. енергия – чл.67, ал.2 – с подписването му от двама свидетели, /представители на Ф. на потребителите/, посочените в него констатации за грешка при отчитането на консумираната ел. енергия от техническото средство, обвързват ищцата. Прието е също така, че замерването на техническото средство е извършено със сертифициран уред, ищцата не е направила искане по чл.23 от ОУ за метрологична експертиза, не е представила доказателства, че количеството ел. енергия е различно от това по извършената корекция. За ирелевантен е счетен довода на ищцата за липсата на виновно от нея поведение за установената грешка при отчитането на ел. енергията от техническото средство.
Касаторът не е изпълнил изискването на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. от ОСГТК на ВКС, да формулира правния въпрос като основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа твърдение за неправилност на решението, като се поддържа, че СГС неправилно и незаконосъобразно тълкува доказателствата по делото, че в нарушение на закона съдът определя констативния протокол като официален документ и противопоставим на потребителя на ел. енергия документ, не е доказано от електроразпределителното дружество да са потърсени близки на ищцата при извършването на проверката. Дори да е присъствала, констатациите в протокола, не биха могли да й се противопоставят, поради липсата на специални знания, което се отнася и до свидетелите, които са подписали протокола. За да има доказателствена сила протокола като частен свидетелствуващ документ, следва констатациите да се докажат по общия ред, и още – неправилно СГС приема, че ищцата трябва да докаже, че електромера е изправен като го предаде на метрологична експертиза. При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже по общия ред фактите и обстоятелствата по делото. От изложеното следва, че касаторът излага доводите за необоснованост на решението и за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, относими към касационните основания по чл.281, т.3 пр. второ и трето ГПК. Тези основания обаче са различни са от касационните основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото са представени влезли в сила съдебни актове на Софийския районен съд и СГС. Касаторката не само не е посочила правния въпрос, достатъчно основание да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване, според изискването на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, но не е аргументирала връзка между обуславящия изхода на делото правен въпрос и представената съдебна практика.
В заключение, липсв ат предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На ответника ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 14.07.2010г., постановено по в.гр.дело № 3527/2008 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ в състав.
ОСЪЖДА К. С. Ц., действаща лично и със съгласието на баща си С. А. Ц. от [населено място] да заплати юрисконсултско възнаграждение на [фирма] в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: