О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София,25.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 792 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. П. П. чрез адвокат Т. Б. срещу решение от 29.03.2010 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 4601/2009 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по искове на касаторката по чл.208 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД срещу [фирма] с присъдени разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва същата по съображение в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС са предявени обективно съединени искове от Б. П. П. срещу [фирма] по чл.208 КЗ за 12320 лв. и по чл.86 ЗЗД – мораторна лихва. Ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди на стойност 12320 лв. и лихва за забава за застрахован и увреден при ПТП собствен лек автомобил. Исковете са отхвърлени от СРС, чието решение е потвърдено от СГС. СГС е приел, че исковете са неоснователни, тъй като в случая е налице изключен риск по смисъла на общите условия, които се прилагат между страните – т.11.6 и в които е договорено, че заплащането на застрахователно обезщетение е изключено, когато щетите са причинени като резултат от проявена груба небрежност от застрахования или членове на семейството му. Процесният автомобил е увреден при настъпило ПТП с него при управляването му от съпруга на ищцата, който поради заспиване губи контрол над автомобила, автомобилът преминава в насрещната лента, излиза извън пътя и се преобръща. СГС е приел, че причиняването на ПТП, поради заспиване на водача на волана е събитие, което настъпва изцяло по причина на човека, под чийто контрол се намира МПС-то и в резултат на непроявена, дължима грижа при осъществяване на предприетата работа. Приел е още, че грубата небрежност в гражданското право не е равнозначна на самонадеяност в наказателното право, а на недостатъчно положена грижа и е обусловена от човешкото поведение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Налице ли е непокрит риск поради проявена груба небрежност от член на семейството на застрахованото лице?”
2. „При липса на определение на понятието груба небрежност в КЗ нито някакви признаци за определянето му като вид непредпазливост, то как следва да се дефинира то?”
Разрешението на така поставените въпроси действително е обусловило изхода на спора, но в случая не е налице допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице когато има неяснота по отношение на определени правни норми и е нужно тълкуването им, когато е необходима промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика по тяхното приложение или осъвременяване на тълкуването на определени правни норми и съдебната практика по прилагането им /т.4 от ТР № 1 /2010г. на ОСГК и ТК на ВКС/. В случая тези предпоставки не са налице. Иска се тълкуване на разпоредба от общите условия – т.11.6, които общите условия са част от сключен между страните застрахователен договор /чл.186 ал.1 КЗ/. Страните са приели този договор, включително покритите рискове и изключенията, при които застрахователят не дължи застрахователно обезщетение – чл.186 ал.5 т.1 КЗ. Вярно е, че понятието груба небрежност не е дефинирано в КЗ, но съгласно чл.186 ал.2 КЗ за застрахователните договори се прилагат общите правила на ТЗ и ЗЗД, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Това е сторил и СГС. Следва да се посочи, че даденото тълкуване на част от конкретни общите условия на един застраховател във връзка с конкретно приета фактическа обстановка не може да обвърже друг застраховател при сключени други общи условия и приета друга фактическа обстановка. В този смисъл настоящият състав на ВКС намира, че няма основание да се приеме наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна /чл.78 ал.3 ГПК/, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.03.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4601/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.