1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
[населено място], 26.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 827/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ЗК “Т. -2007”, представлявана от С. Л. Ч. за отмяна на решение № 120 от 11.03.2011г. по гр.д. № 893/2009г. на Врачанския окръжен съд. Достъпа до касация обосновава с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] в писмен отговор счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение да касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно, подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение №110 от 19.02.2009г., постановено по т.дело № 112/2009г. по реда на чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ТК е отменил решение № 1451/15.10.2008г. по гр.дело № 613/2008г. на Врачанския окръжен съд, с което е прекратено производството по установителния иск на кооперацията по чл.97, ал.1ГПК отм. във връзка с чл. 346, ал.2 ГПК отм., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск. Касационното обжалване е допуснато за произнасяне по въпросите за правното действие на вписаната възбрана при прехвърляне на собствеността върху имота от длъжника на трето лице, последвалата загуба на правосубектност на длъжника и свързаните с това права на взискателя, както за вида и характера на исковата защита по чл.320 и чл.346 от ГПК отм. В отговора на правните въпроси съдът е приел, че е допустим установителен иск , предявен от кредитор със съдебно признато парично вземане, за установяване на право на принудително изпълнение срещу приобретател на възбранен имот, който е придобил собствеността след вписаната възбрана и принудителното изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист не би могло да се осъществи поради загуба на правосубектност на длъжника преди удовлетворяване на кредитора.
Врачанският окръжен съд е уважил установителния иск, след като е обсъдил правно релевантните за спора факти по конкретното дело – ищецът разполага със съдебно признато притезание, загубване на правосубектността на длъжника по изпълнителния лист Ч. “Д.”, разпореждане с имот от Ч. “ Д.” чрез прехвърляне на предприятието на ЗК “Т.”, а последната се е разпоредила с имотите на ЗК “Т. 2007”, след като е била надлежно вписана възбрана. Извършеното в полза на третото лице – ответник по делото – разпореждане с недв. имот от длъжника след вписаната възбрана, е прието за недействително, поради което съдът е приел, че възбраната обезпечава вземането на кредитора по съдебно признатото вземане с възбранените имоти.
Касаторът не формира въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 както изисква законът и в какъвто смисъл са разясненията в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за посочване на онзи материалноправен и/или процесуален въпрос обусловил решаващите изводи на съда за уважаване на предявения установителен иск. Изложеното несъгласие с мотивите на въззивния съд е довод за неправилност на решението, поради нарушение на закона е относимо към основанията за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК, различни от тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо, че няма формулиран правен въпрос, въззивното решение по разрешения от него правен въпрос за правото на кредитора със съдебно признато вземане да установи недействителност на разпореждането с възбранен имот, след вписана възбрана и при загубена правосубектност на длъжника, която е пречка да се образува изпълнително дело, е съобразено с решението на ВКС от 19.02.2009г. по т.дело 112/2009г. Позоваването на решенията на съдилищата в отделните инстанции не обосновава извод за противоречива разрешаван от съдилищата правен въпрос, като предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. /т.3 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Тъй като с решението на ВКС по чл.290 ГПК е извършено тълкуване на нормата на чл.346, ал.2 ГПК отм. не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по т.3, на чл.280, ал.1 ГПК в двете му хипотези, съгласно тълкуването направено в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №120/11.03.2011г., постановено по в.гр.дело №893/202009 г. на Врачанския окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: