О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София,04.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 555 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Б. Б., чрез адвокат К. К. срещу решение № 381/20.01.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV Г въззивен състав /СГС/ по гр.д. № 11263/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивното решение на СГС подлежи на касационно обжалване, като не са налице предпоставките за недопустимост на обжалването по чл.280 ал.2 ГПК, тъй като предмет на спора са предявените от касатора обективно съединени искове – два установителни и два осъдителни при обща цена 22798.95 лв. Доколкото исковете са свързани помежду си и обусловени един от друг, а единият установителен иск е с цена 15000 лв., независимо, че останалите са с по-ниски цени – 5100 лв., 2590 лв. и 108.95 лв., касационната жалба е допустима в цялост. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС са предявени обективно съединени искове за установяване несъществуването на поръчителство по два договора в обезпечение на договори за банков кредит от 15000 лв. и от 5100 лв. и осъдителни искове за сумите 2590 лв. и 108.95 лв. Ищецът твърди, че договорите за поръчителство по двата договора за кредит са нищожни, тъй като са подписани преди договорите за кредит и от тях не може да се направи извод, че поръчителят обезпечава именно тези договори за кредит. Претендира и връщане на събраните изпълнения по образуваните изпълнителни дела във връзка с неиздължените кредити от кредитополучателя и от него като поръчител. СРС е отхвърлил предявените искове в цялост, а СГС е потвърдил решението му. СГС е приел, че с оглед разпоредбата на чл.138 ал.2 изр.2-ро ЗЗД поръчителството може да възникне и за бъдещо задължение и няма пречка договорите за поръчителство да бъдат сключени преди договорите за кредит. Приел е още, че договорите за поръчителство са оформени като неразделна част от договорите за кредит с индивидуализирано главно задължение, за чието задължение отговаря поръчителя, с оглед на което е недоказано твърдението на ищеца, сега касатор, че към сключване на договора за поръчителство липсва действително задължение. При този извод СГС е счел за неоснователни предявените исковете.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът не формулира въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи, с които не приема крайния резултат по спора със съображения, че този резултат се дължи на процесуални нарушения и недадени указания от съда за доказване на релевантни факти. Представя решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са по обективно неидентични казуси, поради което не обуславят и наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Само решение № 52/10.09.2010 г. по т.д. № 63/2009 г. на ВКС е за договор за поръчителство по договор за кредит, но по него във връзка със сключения договор за поръчителство е прието, че липсват доказателства за гарантиране именно на сочения договор за кредит. В настоящия случай е направен обратния извод, като съдът се е мотивирал със съдържанието на договора за поръчителство и неразделната му част от договора за кредит, който обезпечава, т.е. налице е фактологична неидентичност на двата казуса, обуславяща различни правни изводи за основателност, респ. неоснователност на иска за обявяване на нищожност на договора за поръчителство. Щом това е така, няма основание да се приеме, че е налице противоречиво разрешение със задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 381/20.01.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV Г въззивен състав по гр.д. № 11263/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.