О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София,21.01.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 456 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. С. Д. чрез адвокат М. Ш. срещу решение № V-128/14.12.2009 г. на Бургаски окръжен съд /Б./ по гр.д. № 536/2009 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – „Т. Б.” Е. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
Третото лице-помагач – [заличено име на фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:
Пред Бургаски районен съд /БРС/ са предявени обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове по реда на пар.2 ал.14 ГПК по чл.254 вр. чл.97 ал.1 ГПК /отм./ от Н. С. Д. срещу „Т. Б.” Е. при наличие на издаден изпълнителен лист срещу ищцата. С предявените искове ищцата иска да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 2837.27 лв., от която 2433.87 лв. – неплатена сметка за ползвана топлоенергия за периода м. декември 2001 г. – м. октомври 2003 г., както и 403.40 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист – 13.05.2004 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 58.75 лв.
БРС е отхвърлил така предявените искове, а Б. е потвърдил решението му. Б. е приел, че е доказано дължимо плащане на реално консумирана и коректно начислена топлинна енергия. Приел е още за неоснователни възраженията на ищцата за изтекла погасителна давност по отношение оспорените вземания, които вземания според Б. се погасява не с тригодишна, а с петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, тъй като се касае до периодични, помесечни плащания, но различни по размер в зависимост от консумираната енергия. За тази давност е прието прекъсване по чл.116 ЗЗД с оглед доказателствата за предприети действия по принудително изпълнение – молба за издаване на изпълнителен лист, издаване на такъв и образуване на изпълнително дело, прекратяване и образуване на ново такова.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира три въпроса по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Като допълнителен критерий се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Формулираните въпроси са следните:
1. Коя е приложимата погасителна давност по отношение на процесните вземания на „Т. Б.” Е. за консумираната енергия – петгодишна по чл.110 ЗЗД или кратка тригодишна по чл.111 б.”в” ЗЗД. Разрешаването на този въпрос действително е обусловило изхода на спора. Приемайки приложимост на петгодишна погасителна давност, Б. е постановил решението си по този въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика /т.2 от ТР №1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, обективирана в решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, а именно решение №111 от 08.10.2010 год. по т.д..№1068/2009 год. на ВКС, І Т.О., решение №173/28.10.2010 год. по т.д.№1095/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., решение №168 от 22.12.2009 год.по т.д.№408/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. и решение № 172/23.12.2010 г. по т.д. № 180/2010 г. на ВКС, І Т.О. Ето защо по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението на Б. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
2. По останалите два въпроса, свързани с обсъжданите изпълнителни дела, последиците от същите за прекратяване на давността, действие на нова давност както и доказателствената сила на счетоводните записвания за начислена топлинна енергия, изхождащи от ответника, съдът не намира основание за допускане на касационно обжалване. Отговорите и на двата въпроса са свързани с приетата фактическа обстановка след обсъждане на събраните по делото доказателства и оспорване на същите, което е право но решаващия съд и неправилната преценка на тези въпроси може д е основание по чл.281 ГПК, не и за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК при така формулираните въпроси.
На основание чл. 18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 85.42 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-128/ 14.12.2009 г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 536/2009 г.
УКАЗВА на касатора – Н. С. Д., да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 85.42 лв. /осемдесет и пет лева и 42 ст./ в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.