О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 11.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 710 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК „Г. С. Т.А.Ш.” – Т.,[населено място] чрез адвокат Т. Б. срещу решение № 11/17.02.2010 г. на Б. апелативен съд /БАС/ по гр.д. № 257/2009 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Б. окръжен съд /Б./ по иск на касатора за сумата 13221.41 лв. срещу [фирма] с правно основание чл.213 КЗ.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Б. е предявен иск от ЗК „Г. С. Т.А.Ш.” срещу [фирма] за сумата 13221.41 лв. – равностойност на изплатено в турски лири обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП от ответника и изплатени от ищеца като застраховател на пострадалия. Претендира се и лихва върху исковата сума, начиная от предявяване на иска. Б. е отхвърлил иска, а БАС е оставил в сила решението му. БАС е приел, че е предявен регресен иск по чл.213 КЗ с претендирана законна лихва върху главницата, начиная от предявяване на иска. Приел е още, че искът по чл.213 КЗ с претендирана законна лихва е неоснователен и недоказан. Основания за тези изводи му дават събраните по делото доказателства, относно твърдяното ПТП, причинените вреди, доказателствата за ивършено плащане на пострадалия и застрахователните правоотношения между ищеца и пострадалия, които доказателства съдът намира за недостоверни. В мотивите на въззивното решение е извършен подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, изложени са съображения относно възприемането и невъзприемането на установените с тях факти и обстоятелства, както и защо са приети някои доказателства за недостоверни. Относно приетата недостоверност на някои доказателства БАС е посочил, че всички писмени доказателства относно станалото ПТП на територията на Република Т. първоначално са представени като копия от оргинал на немски език, в хода на производството са представени на турски език и отново в копия от оргинал на турски език, като са представени и бланки от полицейски протокол, попълнен частично на немски, турски и български език. БАС е констатирал несъответствие между представената скица на произшествието – конкретно относно повреди по ударените МПС-та и извършените и оценени увреждания, нефигуриращи като увредени в полицейския протокол. Не са представени доказателства в превод за извършени плащания на собственика на повредения автомобил. В данните за извършено застраховане на последния е отразено, че застраховането е извършено на 24.11.2004 г. при настъпило ПТП на 29.09.2004 г., т.е. след процесното ПТП и без наличие на подпис от страна на застрахованото лице.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следното: Може ли съдът да основе своите изводи на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства? Така формулираният въпрос не е обусловил изхода на спора. Както се посочи по-горе БАС е обсъдил всички доказателства по делото и е изложил своите съображения какво и защо приема за установено от същите. Следователно, обсъждане на всички доказателства по делото има, но касаторът не възприема фактическите и в крайна сметка крайните изводи относно приетата фактическа обстановка, което не означава липса на обсъждане на доказателства или избирателно обсъждане на част от тях, в какъвто смисъл е формулираният въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, както поддържа касаторът, доколкото приложените решения на тричленни състави на ВС и ВКС, касаят казуси обективно неидентични с настоящия.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като няма искане за такива.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11/ 17.02.2010 г. на Б. апелативен съд по гр.д. № 257/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.