О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
гр.София, 23.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 384/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на ЕТ А. Г. С. от гр. К. срещу решение №16 от 12.01.2010г. по гр.дело № 1157/2009г. на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлен искът му срещу ЕТ “С. – Л. Т.” със седалище в гр. К. за сумата от 80 356.79лв. представляваща договорна неустойка по чл.19.1 от договор от 14.04.2005г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК формулира следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с решение №4 на КС, в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1.До кой момент от съдебното производство и пред коя инстанция е допустимо представянето на доказателства от ответника, с които е разполагал преди подаване на отговора на исковата молба; 2. За приложението на чл.133 ГПК и какво се разбира под израза “губи право”; 3. До кой етап от съдебното производство може да се упражнява правото на възражение за унищожаване на договора поради грешка или измама. Процесуалните въпроси по приложението на чл.133 ГПК са поставени във връзка с извършени процесуални действия на ответника изразяващи се в искане за отлагане на хода по същество във въззивния съд за приемане на споразумението от 19.04.2006г. С изложението не се представя съдебна практика.
В писмен отговор ЕТ С. –Л. Т.” твърди, че споразумението от 19.04.2006г. е представено с въззивната жалба. Според него липсата на съдебна практика по приложението на чл.133 ГПК сама по себе си не е достатъчно основание за да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съдът е сезиран с иск по чл.92 ЗЗД. Първоинстанционният съд е уважил иска, като е осъдил ответника да заплати сумата от 80 356.79 лв. договорно обезщетение за вреди / неустойка/ по чл.19.1 за неизпълнение в срок на договор от 14.04.2006г. за изграждане на обект “Реконструкция на животновъден комплекс в с. О.. Въззивният съд е променил резултат по делото. За да отхвърли искът за неустойка С. е приел наличието на изменение в договора относно срока на предаване обекта на възложителя, материализирано със съгласието на двете страни в споразумение от 19.04.2006г., съгласно което, считано от 14.10.2005г. срокът за изграждане на обекта е удължен от 19.11.2005г. до 30.06.2006г. Направен е извод, че след като обектът е предаден в договорения срок с приемателно предавателен протокол от 13.06.2006г. задължението на изпълнителя да заплати неустойка за забава е отпаднало. Поставените от касатора въпроси са породени от обстоятелството, че споразумението от 19.04.2006г, на което съдът е обосновал изводите си за неоснователност на иска по чл.92 ЗЗД, е прието като доказателство по делото, след като е бил отменен хода по същество от С. и е насрочено ново съдебно заседание. Решението на съда за приемане на споразумението като доказателство е мотивирано с факта на представянето му в С. с молба от 20.11.2008г.
Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първите два въпроса на касатора с оглед на разрешения от въвзивния съд предмет на спора и действията му като въззивна инстанция. Въпросите до кой момент в съдебното производство е допустимо да се представят доказателства от ответника, които не са нововъзникнали, а той разполагал с тях преди подаването на отговора на исковата молба и какви са правомощията на въззивния съд, когато ответникът е пропуснал срока по чл.133 ГПК и е представил доказателството след постановяване на първоинстанционното решение и какво се разбира под “губи право” са обусловили изхода на спора. Не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК по третия въпрос, доколкото по него С. не се е произнесъл и не е обусловил изводите му за крайния изход на делото, поради което ВКС не допуска произнасяне по въпроса до кой момент в съдебното производство да се упражни правото на възражение за унищожаване на договора поради грешка или измама.
Касаторът ще следва да заплати допълнителна ДТ по чл.18, ал.1, т.2 ГПК в размер на 1607.14 лв.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 12.01.2010 г. по гр. д. № 1157/2009 г. на апелативен съд.
Указва на ЕТ А. Г. С. , че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1607.14 лв. и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока и с оглед изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: