2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С., 21.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на 18. 04. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №242 /2011 година
Производството, е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод частна касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат Н. В., с вх.№279 от 05.01.2011 год. на В. окръжен съд, постъпила по пощата с пощенско клеймо от 03.01.2011 год., срещу определение №3718 от 01.12.2010 год. по ч.т.д.№1848/2010 год. на В. окръжен съд, ТО, с което е потвърдено разпореждане №30815 от 23.07.2010 год. по ч.гр.д.№11281/2010 год. на В. районен съд,Обл.отд.,26 състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на касатора за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.3 ГПК срещу длъжника [фирма], [населено място] за сумата 7 510.76 лв., представляваща неустойка по чл.5 от подписаната между страните Спогодба за разсрочено плащане с нотариална заверка на подписите, както и за сумата 6 344.73 лв., представляваща договорна лихва по чл.3/б/ от Спогодбата. В. окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че тези претендирани в заявлението суми не са обективирани в Спогодбата.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.417, т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определението на В. окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК, изм. ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен нов обективен критерии за ограничаване достъпа до касационно обжалване- а именно не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. Настоящето дело е „търговско” по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Страните по него са в търговски отношения по между си, а и спорът е търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. С процесната Спогодба се уреждат задълженията за плащане цената по търговска продажба, сключена между страните по делото. Съгласно §25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. само висящите производства се разглежда по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила. В случая частната касационна жалба е постъпила след това- на 03.01.2011 год., поради което образуваното частно касационно производство не следва да се довършва по досегашния ред. Ограничението за необжалваемостта на решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв., следва да се приложи и по отношение на постановените определения по заповедния иск, с които съдът се произнася по съществото на направеното искане за издаване на заповед за изпълнение. Това ограничение ще важи за решенията, постановени в производство по иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване вземането на заявителя при направени възражения от длъжника по чл.414, ал.1 ГПК. Производството по установителния иск по съществото си представлява продължение на защитата на заявителя- кредитор и е относимо към влизане в сила на заповедта за изпълнение/арг. от чл.416 ГПК/, поради което ограничението следва да намери приложение и в самото заповедно производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение №3718 от 01.12.2010 год. по ч.т.д.№1848/2010 год. на В. окръжен съд, ТО, с което е потвърдено разпореждане №30815 от 23.07.2010 год. по ч.гр.д.№11281/2010 год. на В. районен съд,Обл.отд.,26 състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на [фирма],[населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.3 ГПК срещу длъжника [фирма], [населено място] за сумата 7 510.76 лв., представляваща неустойка по чл.5 от подписаната между страните Спогодба за разсрочено плащане с нотариална заверка на подписите, както и за сумата 6 344.73 лв., представляваща договорна лихва по чл.3/б/ от Спогодбата.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: