О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1013/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез юрисконсулт В. Т. , с вх.№ 9049 от 25.09.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена с експресна поща на 24.09.2012 г., срещу решение №1466 от 20.07.2012 г. по гр.д.№144/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав, с което по повод въззивни жалби и на двете страни, е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 60 000 лв. и е отменено в отхвърлителната част и по реда на чл.258 ГПК е уважен предявеният от П. Ч. срещу касатора иск с правно основание чл.226 КЗ в пълния предявен размер за сумата 100 000 лв., представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й, починала в резултат на настъпилото на 29.05.2010 г. ПТП, виновно причинено от починалата водачка на автомобил, застрахован при касатора. Софийският апелативен съд не уважил възражението на касатора за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД по съображения, че касаторът- ответник не е установил факта, че в конкретния случай/ при въртене на автомобила около надлъжната му ос/ вредоносният резултат не би настъпил или би бил значително мимизиран.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът не е преценил в пълнота всичките доказателства и доводите му относно определения по реда на чл.52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение, както и за приложението на чл.51, ал.1 ЗЗД с оглед приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в непоставяне на предпазни колани. Подържа всичките основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, като формулира правен въпрос какви са релевантните към претенциите за неимуществени вреди обстоятелства и предпоставките, на базата на които следва да се приеме наличие на принос и от страна на пострадалата лица за настъпване на вредите, които търпи и критериите за определяне размера на приноса.
Ответницата по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2, ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираният от касатора правен въпрос не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В стремежа си да формулира значими за изхода на делото правни въпроси той допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, каквито са тези за допуснати нарушения на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, с тези за селектиране на касационната жалба . Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Соченият от касатора като значим правен въпрос този за обстоятелствата, въз основа на които следва да се определят претърпените неимуществени вреди, и предпоставките, съобразно които следва да се приема наличие на принос от страна на пострадалия, е от значение за решаване на делото, но не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда по приложение на закона. Доколкото той задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, съобразно установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което определянето им е фактологически, а не правно обосновано. Не случайно определянето на причинените неимуществени вреди е предоставено в компетентността на съда за всеки отделен случай, защото те са субективно обусловени от всеки конкретен случай. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди по справедливост, произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, зависещо възрастта на пострадалия, отношения между него и ищците, силата на душевните страдания, каквито са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК с оглед твърдяното противоречие с ПП 17-63, поради твърдяното неправилно приложение разпоредбата на чл.51 ,ал.2 ЗЗД. Приложеното решение №1071 от 25.06.2012 г.по в.гр.д.№650/2012 г. на САС, ГК, 8 състав не доказва наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК по приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне приноса на същата пострадала от също ПТП, тъй като решението не е влязло в сила. Определянето на размера на причинените неимуществени вреди по справедливост, както и на конкретния принос на пострадалия за настъпването им, са фактологически обосновани, поради което произнасянето по тях не може да бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Тази допълнителна предпоставка за селекция на касационната жалба е налице тогава, когато законите са непълни , неясни или противоречиви по смисъла на т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК, поради което се налага формиране на съдебна практика по тяхното приложение. Касаторът не доказва и наличие на противоречива съдебна практика, която следва да бъде изоставена или променена, поради което и по тази причина не е налице допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №1466 от 20.07.2012 г. по гр.д.№144/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: