О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
София, 06.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1746 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. П. срещу решение № 1462/18.12.2012 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по т.д. № 1198/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1– 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ са предявени обективно съединени искове по чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД вр. чл.286 ТЗ от И. Д. М. в качеството му на [фирма] срещу [фирма]. Ищецът претендира заплащане на договорни неустойки за забавено плащане на извършени СМР по сключен между страните договор за строителство, за просрочено плащане по посочени фактури, неустойка за забавено възстановяване на удържани от ответника гаранционни суми по договор за строителство и 5% увеличение върху удържани и възстановени гаранционни суми. Исковете са уважени както са предявени със законните последици от ПОС, чието решение е потвърдено от П.. П. е приел, че между страните е сключен договор от 05.03.2007 г. за строителство на обект „Предприятие за преработка и съхранение на плодова и зеленчуци в УПИ 15 – производствена и складова дейност – [населено място] – І-ви етап монолитна част и монтаж на метална конструкция до кота плюс /минус 10.50” при анекс от 26.03.2008 г. за допълнителни СМР. Възложител по договора е [фирма], а изпълнител [фирма]. В договора е уговорено приемане на извършените СМР, заплащането им и договорни неустойки. Обсъждайки подробно отделните клаузи от договора, приложените фактури за изпълнени СМР, протоколи за приемането им и заключение на ССЕ, за което е изложил много подробни съображения, П. е приел, че претендираните неустойки са основателни. П. е изложил конкретни мотиви за всяка една от претенциите, така както са претендирани от ищеца. П. се е позовал на двустранно подписаните протоколи образец 19. Приел е също, че са налице предпоставки за договорената неустойка, регламентирана в сключения между страните договор с оглед забавеното плащане по съставените протоколи образец 19. Изложени са много подробни съображения във връзка с възраженията на ответника – възложител и сега касатор, относно приемането на СМР, като е обсъдена липсата на оспорване на представените протоколи образец 19 досежно верността им, при което те имат доказателствено значение не само за приемане на извършените СМР, но и като правно действие на тяхното одобряване. Изложени са съображения и във връзка с удържаните суми като гаранция за добро качество, които е следвало да се възстановят в определен срок, в тази връзка е изчислена и присъдена дължимата и претендирана неустойка за забава, съобразно сключения договор. За неоснователно е прието възражението на възложителя, сега касатор, за некачествено изпълнение, поради липса на направени забележки за това при приемане на изпълнените СМР с протокол образец 19 /т.3.3 от договора/. Такива забележки не са направени, извършено е и плащане на приетите СМР, поради което правото за възражения за лошо строителство е преклудирано. За неоснователно е прието възражението на възложителя – касатор, че строителят е в забава за изпълнение на процесните СМР и съобразно предвидения срок за изпълнение по раздел ІІІ, т.3.1 от договора, считано от подписване на протокол образец 2 по наредба № 3/2003 г. на МРРБ. Обсъдени са и одобрените промени и преработка на инвестиционния проект в хода на строителството, както и допълнително извършени СМР, които не са във връзка с действията на изпълнителя и не може да бъде ангажирана неговата отговорност за забавено изпълнение. Обсъдено е още възражението за прихващане на ответника, сега касатор, за което е прието, че е своевременно направено, но по същество е неоснователно, поради липсата на вина за забавено изпълнение от страна на изпълнителя.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
1. Дължи ли възложителят предвиденото по чл.9.3 от договора за строителство от 05.03.2007 г. неустоечно задължение, ако изпълнителят строител е неизправна страна, когато последният е предявил иск за заплащане на неустойка, който въпрос следва да бъде разрешен и съобразно разпоредбите на ЗЗД? Според касатора, този въпрос е свързан,с правните последици за възложителя при оспорване на заявената претенция по чл.92 ал.1 ЗЗД с възражения по чл.90 ЗЗД за неизпълнен от противната страна договор. Въпросът не е обуславящ изхода на спора с оглед конкретно направените от страните възражения, конкретно установената и приета фактическа обстановка, въз основа на която П. е направил правните си изводи за липса на забава от страна на изпълнителя и неизпълнение от негова страна на сключения договор. Изложени са много подробни съображения във връзка с приетите СМР с отделни протоколи образец 19, без вписани забележки. Щом това е така, поставеният въпрос касае неустановена от П., а желана от касатора фактическа обстановка и направени възражения, за които въпросът не е обуславящ изхода на спора. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Приложеното определение № 2/2011 г. на ВКС по т.д. № 576/2010 г. е по обективно неидентичен казус, касае наемни правоотношения и е по чл.288 ГПК, поради което не представлява съдебна практика, обуславяща основания по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Неотносимо към казуса е и цитираното ТР № 73/1960 г. на ОСГК на ВС, което е по въпроса възможно ли е да се иска намаление на неустойката, след като тя е била изплатена изцяло или частично, каквито данни в случая няма.
2. Преклудирано ли е правото на възражение за лошо изпълнение на възложителя, след като е налице плащане на дължимото възнаграждение и такова възражение не е направено при приемане на извършената работа с двустранно подписаните протоколи образец 19. Този въпрос е обуславящ изхода на спора, но няма противоречие между приетото от П. във връзка с приетата от възложителя работа с двустранно подписани протоколи образец 19 без забележки и цитираната от касатора практика. Приложените решения на ВКС отново са по обективно неидентични казуси. Друг е въпросът, че възможността да се брани една страна с определено възражение е различна от установяване основателността, респ.неоснователността на същото, което касаторът очевидно смесва.
3. Третият въпрос касае право на задържане на дължими по договора суми и отказ да се изпълни задължението на възложителя да плати, докато изпълнителят не изпълни насрещно задължение да предаде качествено изпълнени СМР. Според касаторът тук се извежда процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и изрично заявени възражения за неизправност и приложение на чл.90 ЗЗД. И този въпрос е фактологично обусловен от неустановена и приета от П. фактическа обстановка и твърдяна липса на обсъждани възражения по изпълнение на договора от страните. Както вече се посочи, П. е изложил изключително подробни мотиви относно приемането на извършените СМР от възложителя и липса на направени забележки при това. При така изложените съображения няма основание да се приеме липса на такива. Тяхната правилност може да се обсъжда след допускане на касационно обжалване, но не е налице липса на обсъждане на доказателства, на доводи и възражения, за да се мотивира в този смисъл въпрос за липсата им и то при неустановена и неприета от П. фактическа обстановка. Приложената съдебна практика отново е по обективно неидентични казуси и не обуславя допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
4. Въпросът касае липсата на уговорена горна граница или краен момент на начисляване на неустойка в противоречие с нормата на чл.9 ЗЗД. Този въпрос е необуславящ изхода на спора, тъй като възражение в тази насока не е правено от възложителя, сега касатор, който сам в изложението си твърди, че собственото му възражение пред ВКС в тази посока е несвоевременно заявено. Щом това е така, недопустимо е обсъждането му на този етап.
В раздел ІІ от изложението си, касаторът излага доводи, че всички посочени от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е. сочи допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Доводите не мотивират наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба с оглед разясненията за наличието им, съгласно т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а и самият касатор твърди необходимост от промяна на съдебна практика по посочени от него необуславящи спора въпроси, въпроси по желана от него, но неустановена и приета от П. фактическа обстановка, по изложени правни изводи и съображения въз основа на нея, както и по липсващи такива с оглед ненаправени възражения от самия касатор.
Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 3600 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1462/18.12.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 1198/2012 г.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] от [населено място], промишлена зона, офис администрация на фабрика за плодови концентрати да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.