О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 974
София, 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1953 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат М. К., с вх.№771 от 28.01.2013 г. на Бургаския апелативен съд, срещу решение №101 от 14.12.2012 г. по т.д.№254/2012 г на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №49 от 19.06.2012 г. по гр.д.№1247/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма],[ЕИК] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 35 000 лв., частичен иск от общо дължимата сума от 209 020.76 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за извършени дейности по поддържане на инфраструктурата на хотел „Б.” за периода 2006-2010г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-08.12.2010 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил така предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД по съображения, че не се доказва, включително и с изслушаната по делото счетоводна експертиза, с каква сума се е обогатило ответното дружество, р.п.- се обеднило ищцовото. Изложил е мотиви защо не възприема първия вариант от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза за определяне припадащата се на ответника част от разходите за процесния период в размер на 46 296.06 лв., тъй като той се базира на сключени от ищеца споразумения с други дружества за заплащане на разходи за същите дейности, каквото споразумение няма сключено с ответника. Вторият вариант също не е възприет, защото определените съобразно него разходи в размер на 199 935 лв., не доказват реално направените разходи за дейностите по поддръжка на инфраструстурата в обекта на ответното дружество. Разходите по този вариант са изчислени чрез механично сборуване на сумите по справките за разходите на ищцовото дружество за процесните пет години и разпределянето им за единица разгърната застроена площ /Р./ за целия комплекс, без да се държи сметка, че тази Р. с оглед темповете на застрояване не е константна величина за целия период.
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е възприел крайните изводи на окръжния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Допълнително се е мотивирал, че правното основание на така предявения иск следва са се квалифицира по чл.79, ал.1 ЗЗД, тъй като се претендира обезщетение от договорно неизпълнение-чл.29.5 във вр. с чл.28 и чл.13 от приватизационния договор на хотел „Б.”, като обособена част от [фирма]. Въззивниаят съд е приел още, че дори искът за главницата да се разгледа на предявеното основание чл.59 ЗЗД, той е неоснователен и недоказан, съобразно твърдяното в исковата молба неоснователно обогатяване на ответника на извъндоговорно основание, без да са конкретизирани обстоятелства за това.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- необсъждане на доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната му жалба, недопускане на исканата от него допълнителна експертиза, необсъждане на събраните пред първата инстанция доказателства, включително и неоспорената счетоводна експертиза. Навежда доводи, че неправилно Бургаският апелативен съд е посочил основанието на иска като такова за обезщетение от договорно неизпълнение. Поставя следните правни въпроси: 1. „Съществува ли изобщо основание в търговско-правните отношения да съществува претенция за неосноватено обогатяване. 2.Представлява ли неоснователно обогатяване незаплащането на ползвани услуги и направени разходи за обща инфраструктура на курортния комплекс”. По тези въпроси подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. 3. „Претенцията по исковата молба дали е основана на договорно основание или на извъндоговорно такова с оглед преюдицирането на спора от предходен съдебен спор по гр.д.№286/2006 г. на Бургаския окръжен съд.” По този въпрос подържа и допълнителният критерии за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се позовава на постановяване на обжалваното решение в противоречие с Решение №166 по т.д.№346/2009 г. на І Т.О.
Ответникът [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Общо формулираните от касатора правни въпроси №1 и 2, без да бъдат конкретизирани със значението на всяко отделно твърдяно закононарушение спрямо конкретните крайни изводи на съда, не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на поставения правен въпрос съгласно т.1 на ТР 1-2010-ОСГТК се определя от обстоятелството, доколко той е залегнал в предмета на спора и е обусловил конкретните правни изводи на решаващия съд по приложение на закона. Така поставените от касатора общотеоретични правни въпроси са свързани със субсидиарния характер на иска по чл.59 ЗЗД и правилото, че обогатилото се лице, дължи връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването, само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск за защита, р.п. с иск на друго правно основание. По субсидиарния характер на иска с правно основание чл.59 ЗЗД, са категорични както правната доктрина, така и съдебната практика, поради което не е налице и подържаният допълнителен критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Още повече, че той въобще не е мотивиран с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Не представлява основание за селектиране на касационната жалба и третия поставен въпрос, насочен към проверка на правилността на обжалваното решение, при това с оглед на въведеното от самия касатор правно основание на иска, която проверка не може да се осъществи във фазата по чл.288 ГПК. И по този въпрос не са налице подържаните допълнителни основания за достъп до касация. За липсата на това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК са налице същите съображенията, изложени по-горе към въпрос №1 и №2. Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие на приложеното решение №166 от 22.12.3009 г. по т.д.№346/2009 г. Независимо, че те са постановени между едни и същи страни, различното основание, на което са разгледани предявените искове, изключва обективната идентичност по предмета на спора, разрешен в тези две решения.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №101 от 14.12.2012 г. по т.д.№254/2012 г на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №49 от 19.06.2012 г. по гр.д.№1247/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: