О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София,19.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 773 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на EТ „Е.-2000-Е. Д.” чрез адвокат С. Г. срещу решение № 368/17.07.2012 г. на Врачански окръжен съд /В./ по в.гр.д. № 402/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /доколкото е предявен неоценяем иск по чл.233 ал.1 изр.1-во ЗЗД/, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Врачански районен съд /В./ е предявен иск по чл.233 ал.1 изр.1-во ЗЗД от [фирма] срещу настоящият касатор. Ищецът претендира връщане владението върху отдаден под наем недвижим имот /помещение от 34 кв.м./, с оглед прекратяване на наемен договор. Искът е уважен от първоинстанционния съд, чието решение е потвърдено от В.. В. е приел, че отношенията между страните са по договор за наем като наемодателят [фирма] своевременно е предупредил наемателя, че след изтичане на срока на договора, той няма да бъде подновен, като е поканил наемателя да опразни и предаде наетото помещение. В. е приел, че предявеният иск е в съответствие със задължението на наемателя по чл.233 ал.1 ЗЗД да върне наетата вещ след прекратяване на договора, поради което е основателен и доказан. В. е приел още, че независимо от формулирания петитум като „предаване на владението върху отдадения под наем имот” вместо връщане на вещта, съгласно чл.233 ал.1 ЗЗД, с оглед твърденията за наличие на наемен договор между страните, които не се оспорват, искът е правилно квалифициран от районния съд и тази квалификация се възприема и от В..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът излага доводи, навеждащи на недопустимост на обжалваното решение, както и въпроси, свързани с нередовност на искова молба, която съдът служебно да отстрани /първи въпрос/ и определяне на правната квалификация на иска /втори въпрос/. Така изложените доводи и въпроси не навеждат на вероятна недопустимост на въззивното решение, нито установяват противоречиво разрешаване с оглед на приложената практика на ВКС. В исковата молба много точно и ясно са изложени факти и обстоятелства във връзка със сключен наемен договор между страните, които настоящият касатор и наемател по договора не оспорва. Няма разлика по същество във формулирания петитум на иска и посоченото правно основание в исковата молба – чл.233 ал.1 изр.1-во ЗЗД. Ищецът иска връщане на отдадената под наем вещ, поради което няма никакво противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска, нито неяснота или нередовност на исковата молба, за да има необходимост от отстраняването й. В. се е съобразил с така изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и със заявения петитум, като е посочил, че очевидно се иска връщане на наета вещ, независимо, че е употребен израз не буквално като законовия такъв – разликата е формална, а не по същество. С оглед на изложеното няма основание да се приеме вероятност за недопустимост на обжалваното решение, за да се допусне същото до касационно обжалване /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Няма противоречие с приложената съдебна практика на ВКС и във връзка с втория въпрос – кой и как определя правната квалификация на иска, доколкото съдът се е съобразил с изложените факти и обстоятелства в исковата молба, и заявения петитум в нея. Независимо от това следва да се посочи, че въпросът за квалификацията на иска е част от предмета на делото, с оглед твърденията на ищеца. Спорът за правилността, респ. неправилността на тази квалификация и отговорът на този въпрос обуславя основание за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допускане на обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на В..
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар, че такива са поискани, тъй като няма данни да са сторени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368/17.07.2012 г. на Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 402/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.