О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 14.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 656 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба „Б. инженеринг-В.В.Р” ООД чрез адвокат В. Г. срещу решение № 332/19.04.2010 г. на С. апелативен съд /САС/ по гр.д. № 461/2009 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата – А. К., М. К., А. Ч.-С. и Н. Ч. оспорват допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмено възражение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред С. градски съд /СГС/ е предявен иск от „Б. инженеринг-В.В.Р” ООД срещу А. К., М. К., А. Ч.-С. и Н. Ч. за сумата 151427.60 лв. , представляваща неустойка по сключен на 07.03.2003 г. предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилища, мазета, гаражи, магазини и ателиета. СГС е отхвърлил иска, а САС е оставил в сила решението му. САС е приел, че ответниците – физически лица, са развалили предварителния договор с ищеца, сега касатор, поради неспазване на сроковете за проектиране и представяне на проекти за съгласуване, както и на значително разминаване между предварително договореното между страните, първоначалните идейни проекти и направените промени в документацията. Неспазването на тези срокове е направило невъзможно спазването и на останалите уговорки в анекс, поради което е направено изявление за разваляне на предварителния договор. САС е приел, че ищецът, сега касатор, не е бил изправна страна при изпълнение задълженията по сключения предварителен договор, поради което не може да претендира предвидената в т.8 от предварителен договор неустойка, предмет на предявения иск.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в самата касационна жалба касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Излага съображения за неправилност на въззивното решение, свързани с действията си по изготвяне и съгласуване на проекта за строителство по предварителния договор. Доколкото не е формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, съдът не е задължен /а и не може/ да извлече същия от доводите за неправилност на въззивното решение в касационната жалба /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Наред с това липсва и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Касаторът сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което само по себе си не обосновава приложението й. Касаторът се позовава и на определение – № 470/22.12.2008 г. на ВКС, ТК, което не прилага и което не обуславя приложение на някой от допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК /т.2, 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 1754 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 332/ 19.04.2010 г. на С. апелативен съд по гр.д. № 461/2009 г.
ОСЪЖДА „Б. инженеринг-В.В.Р” ООД,[населено място], [жк] бл.6 вх.”Е” ет.9 ап.73 да заплати на А. И. К., М. К. К., А. Х. Ч.-С. и Н. Х. Ч. – всички чрез адвокат И. Г. Ц. със съдебен адрес в[населено място] бул. „Х. Б.” № 54 ет.3 ап.7 направените разноски пред настоящата инстанция в размер общо на 1754 лв. /хиляда седемстотин петдесет и четири лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.