О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
[населено място], 12.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 735/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на К С. Н. от [населено място], чрез адв. Г. В. срещу решение от 10.03.2011г., постановено по гр.дело № 11451/2010г. на СГС, гражданско отделение, ІІ – г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 9.04.2010г. по гр.дело № 17140/2008г. на СРС, 54 състав. С последното е уважен иска на касатора срещу ЗК [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 24.02.2006г. , ведно със законната лихва, считана от датата на увреждането, като за разликата до 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е обжалвано в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 1 000 лв. до 20 000 лв. Твърди, че с решението е нарушен принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД, защото присъденото от съдилищата обезщетение от 1 000 лв. е крайно несправедливо, не са отчетени в достатъчно степен лишенията, страданията и огромните затруднения в живота му вследствие на претърпяното ПТП, присъденото обезщетение не е адекватно на търпените страдания. Касаторът поддържа, че произнасянето на съда по размера на претендираните неимуществени вреди е произнасяне по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС за подобни случаи. Счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото поради опасността да се създаде порочна практика, чието приложение ще обезсмисли правоотношенията по риска “Гражданска отговорност”. Счита, че практиката по този вид дела трябва да бъде в синхрон с практиката на Страните от Европейския съюз, да се отчете влошеното състояние на инфраструктурата, завишената тенденция на увеличаването на броя на ПТП, влошената дисциплина на водачите на МПС.
Ответната страна – ЗК [фирма], [населено място] в отговор към касационната жалба изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Няма направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Третото лице Б. С. Чумурлийски не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Въпросът за определяне на справедливо обезщетение наистина обуславя изхода на спора, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази изискванията за справедливост като основен критерий визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са указанията в т.11 от ППВС №4/1968г. Доколкото присъденото обезщетение е съобразено по конкретното дело с характера на увреждането – претърпения от касатора стрес и последвалото лечение, решението не е в противоречие с уважените искове по представените съдебни актове, тъй като с тях за възмездени вреди за преживени болки и страдания от загубата на близък човек /за смъртен резултат при ПТП/. Не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаван правен въпрос, след като уврежданията за от различен вид, а от там е различна е степента на търпените неимуществени вреди. Не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че с Постановление № 4/1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съображения за влошената инфраструктура, за увеличения брой на ПТП и лошата дисциплина на водачите на МПС не попадат в нито един от критериите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и т.4 на ТР №1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.03.2011г., постановено по гр.дело № 11451/2010г. на СГС, гражданско отделение, ІІ – г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: