1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
[населено място], 16.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1207 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на А. С. П. от [населено място], Хасковска област за отмяна на решение № 194 от 14.07.2011г., постановено по в.гр.д. №358/2011г. на Хасковския окръжен съд. Касаторката релевира оплаквания при наличието на трите хипотези на чл.281, т.3 ГПК – противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по два въпроса: “ че ответницата дължи възстановяване на получената помощ за отглеждане на животни, тъй като не изпълнила задължението си в определения срок да представи анкетна карта” и “ вторият въпрос по който не се е произнесъл въззивният съд , дали неизпълнението на договорното задължение е незначително”.
Ответникът по касация Д. фонд “З.” не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Хасковският окръжен съд, по въззивна жалба на касаторката А. П., е потвърдил решение № 161 от 7.03.2011г. по гр.дело № 2743/2010г. на Хасковския районен съд. Съдът се е произнесъл по установителен иск по чл.422 ГПК, предявен от Д. фонд “З.” за установяване на вземане в размер на 11 584 лв. от които главница 10960 лв. и лихва за забава от 624 лв., направените в заповедното производство разноски по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 33682/2008г. на ХРС. По делото е безспорен факта на получаването от касаторката – ответница по делото на финансова помощ в претендираната главница по договор сключен с ищеца от 19.03.2008г. за предоставяне на помощ за изкупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по Регламент / ЕО/ №1535/2007г. на Комисията от 20.12.2007г. за прилагане на чл.87 и чл.88 от Договора за европейската общност към помощи de minimis в сектора на селскостопанските продукти с платежно нареждане от 13.06.2008г. Да приеме за установено вземането на ищеца, въззивният съд е направил подробна преценка на доказателствата по делото, тълкувал е отделни разпоредби на Наредба №3 от 29.01.1999г., които имат отношение към изпълнението на договора от 19.03.2008г., както и клаузи на самия договор, и е стигнал до извода, че ответницата не е изпълнила задължението по т.3,4 от договора да подновява и поддържа по време на действие на договора регистрацията си на земеделски производител, както и да поддържа постоянен наличния брой декларирани животни в продължение на една година. Съдът е изложил обстойни аргументи защо приема за неоснователни двата довода на ответницата за неоснователност на предявените искове: че е подала в срок до 25.03.2008г. документи за регистрация като земеделски производител за 2008г., и че е в обективна невъзможност по чл.81, ал.1 ЗЗД да представи изискуемите документи, като се е позовава на смъртта на майка си на 16.01.2008г.
Формулираният като първи материалноправен въпрос всъщност представлява довод за неправилност на решението и изразява несъгласието на касатора с крайния изход на делото, поради което не е налице общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Дали е налице изпълнение или не на конкретни клаузи на договора и разпоредби на цитираната Наредба е свързано с извършената от съда по същество преценката на събраните по делото доказателства и установените с тях конкретните факти. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Доколкото касаторът не обосновава връзка между поставен от него правен въпрос и цитираната съдебна практика, не е налице и допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Решение от 1.07.1998г. по вад №81/97 г. не попада в категорията решения, които формират съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по арг. на т.3 на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
Вторият материалноправен въпрос представлява формулирано възражение срещу основателността на иска, което се прави за първи път пред касационната инстанция и в този смисъл не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. След като за първи път възражението се формулира в изложението към касационната жалба, то въззивният съд не е могъл да се произнесе по него, поради което така поставен въпросът не се явява обуславящ решаващите изводи на съда за крайния изход на делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №194 от 14.07.2011г., постановено по в.гр.д. №358/2011г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: