О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 22.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 549 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт К. Г. срещу решение № 91/03.05.2012 г. на Хасковски окръжен съд /Х./ по в.гр.д. № 155/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – противоречиво разрешаване на посочени въпроси в съдебната практика и значението им за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – М. П. М. оспорва същата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /двете суми са изтеглени от една сметка по един договор, а лихвата е свързана с главницата в цялост/, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Хасковски районен съд /ХРС/ са предявени искове от [фирма] срещу М. П. М. за 10250 лв., представляваща получена без основание сума /чл.55 ал.1 ЗЗД/ от две банкови операции – от 07.02.2011 г. и от 08.02.2011 г. по сметка на [фирма]. За същата сума от 10250 лв. е предявен и иск на основание чл.45 ЗЗД при условие на евентуалност – ако на първото основание искът бъде отхвърлен. Предявен е и иск по чл.86 ЗЗД за 475.95 лв. лихва за забава върху главницата за времето от 04.04.2011 г. до 14.09.2011 г. Ищецът твърди, че ответникът М. П. М. е бил управител на [фирма] и е имал право да тегли пари от банковата платежна сметка на дружеството при банката. В началото на 2011 г. М. е бил освободен като управител на дружеството и това обстоятелство е вписано в търговския регистър /ТР/ на 05.01.2011 г., но след вписването, с две платежни искания – на 07.02.2011 г. и 08.02.2011 г. е изтеглил от сметката на дружеството общо 10250 лв. – процесните суми. В отговор на жалба на дружеството от 10.03.2011 г., че М. няма правомощия на управител, банката възстановила сумите по сметка на дружеството и сега претендира същите от М. като получени без основание, евентуално на основание чл.45 ЗЗД с лихва за забава.
Исковете са отхвърлени от ХРС, чието решение е потвърдено от Х.. Х. е приел, че искът по чл.55 ал.1 ЗЗД е неоснователен, защото парите, получени от М. са изтеглени от сметката на дружеството, а не от сметка на самата банка и няма обедняване на банката. Приел е още, че освобождаването на М. като управител и вписването на това обстоятелство в ТР не е основание да се приеме, че М. няма право да тегли пари от сметката на дружеството при представен образец от подписа му и без изрично оттегляне на правото на М. да се разпорежда със средства от банковата сметка от дружеството. С оглед на това Х. е приел, че М. е изтеглил сумите на правно основание – намиращият се в банката спесимен от подписа му, поради което не е налице и непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, а предявеният евентуален иск на това основание също е неоснователен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Следва ли да се счита за мълчаливо отменен рамковия договор за откриване и водене на платежна сметка по смисъла на чл.40 ЗПУПС в частта му относно лицата, имащи право да се разпореждат с парите по сметката ако банката и дружеството, чийто управител е бил сменен сключат последващ изцяло нов рамков договор за откриване и водене на платежна сметка със същия уникален идентификатор и ако на мястото на единственото лице, упоменато като имащо право да се разпорежда с парите по сметката по предшестващото споразумение фигурира само новият управител на дружеството, без оттеглянето на овластяването на предходния разпоредител със средствата да е било изрично прогласено?” Въпросът е във връзка с изхода на спора, но липсва допълнителен критерий за селекция. Касаторът твърди противоречие на разрешаването на този въпрос с решение № 651/11.12.2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, но липсва обективна идентичност на двата казуса. Решение № 651 не касае банка и банкови операции, а отношения между физически лица като съсобственици на недвижим имот и сключени между тях две споразумения във връзка със замяна и доброволна делба на съсобствения имот. Ето защо това решение не дава основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. За този въпрос се твърди и основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оглед европейски директиви и необходимост от съобразяване с тях, както и развитие на правото по смисъла на т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС при авторитетно тълкуване, с което да се отговори на настъпилите промени в обществените условия. При тази регламентация в ЗПУПС и Наредба № 3/16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, в които изрично има позоваване на европейски директиви и регламенти /чл.9 от наредба № 3/ така поставеният въпрос не дава основание за тълкуване на конкретна разпоредба, а изразява само желанието на касатора за друг изход на спора. Следва да се посочи, че ищецът като господар на процеса е очертал рамките на спора, предявявайки претенциите си на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, евентуално на чл.45 ЗЗД. Ищецът не се е позовавал в исковата молба и във въззивната си жалба на разпоредби на ЗПУПС, освен на чл.57 ЗПУПС по силата, на която е възстановил платежната сметка на дружеството. Доводи за неточно изпълнение на задължения по ЗПУПС се правят в касационната жалба за първи път и представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не обуславят допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Цитирането на законовата разпоредба и на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС само по себе си не е основание за приложението им.
2. „Встъпва ли доставчикът на платежни услуги в правата на удовлетворения кредитор срещу лицето, наредило неразрешената платежна операция по смисъла на чл.51 ал.1 изр.2-ро ЗПУПС, в случаите когато доставчикът възстанови платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя се е намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция, осъществено по реда на чл.57 ал.1 ЗПУПС?” Към този въпрос се излагат доводи за приложение на чл.74 ЗЗД, приложим към този казус, с оглед настъпилата суброгация, като се цитира богата съдебна практика, с която това решение противоречи. Въпросът не е обуславящ изхода на спора при така предявените искове от ищеца и посочените от него основания – чл.55 ал.1 и чл.45 ЗЗД, както и с оглед сочените твърдения в исковата молба, очертаващи правния спор и доводите в подкрепа на тези твърдения. Съдът е квалифицирал исковете съобразно сочените правни основания и очертания от ищеца спор с твърденията му. На настоящия етап доводите във връзка с квалификацията на предявените искове са доводи и основания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, в този смисъл е цитираната и приложена от самия касатор съдебна практика /р.№ 93/06.07.2010 г. на ВКС и р. № 138/25.03.2011 г. на ВКС по реда на чл.290 ГПК/. По същество касаторът излага доводи, с които подменя основанията, на които е предявил претенциите си, подменя и направените доводи в тяхна защита пред първоинстанционния и въззивния съд. Приложената съдебна практика е във връзка със суброгацията по чл.74 ЗЗД, но е неотносима към настоящия казус с оглед основанията на така предявените искове, реализираната от ищеца защита по тях с направени доводи и възражения, както и мотивите на въззивното решение във връзка със същите.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Х..
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани и няма доказателства да са направени разноски от тази страна пред настоящата инстанция..
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91/03.05.2012 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 155/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.