О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
330
София, 08.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 729 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Ф. Ф. срещу решение № 158/20.06.2012 г. на Ловешки окръжен съд /Л./ по в.гр.д. № 107/2012 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 13/18.01.2012 г. на Троянски районен съд /Т./ по гр.д. № 1007/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Не са налице предпоставки за прекратяване на производството пред настоящата инстанция на основание чл.280 ал.2 ГПК, както поддържа ответникът по жалбата [фирма], доколкото предмет на въззивното решение е произнасяне по предявен иск като главница с цена на иска в размер на 14883.49 лв., т.е над 10000 лв. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Т. е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] за главница в общ размер от 14883.49 лв. и мораторна лихва за забава 422.26 лв. Претенциите касаят разлика от 14883.49 лв. дължаща се на неправилно начислени суми по фактури по сключен между страните договор от 01.08.2005 г. за пречистване на промишлени и отпадъчни води и мораторна лихва. Първоинстанционният съд е уважил иска за главницата за 8968.17 лв. със законна лихва от исковата молба и е отхвърлил претенцията за разликата до 14883.49 лв., изцяло е отхвърлен иска за лихва за минало време. Присъдени са съответни разноски. Л. е изменил първоинстанционното решение, като е намалил присъдената от първоинстанционния съд претенция по главницата с 546.18 лв., за която сума е отхвърлил иска със законните последици – лихви и разноски. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му част. Л. е приел, че между страните е сключен договор от 01.08.2005 г. с последващи анекси и споразумения към него за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води. Предявените претенции касаят неточно изпълнение на този договор в частта му, в която са уговорени и фиксирани суми за кубичен метър пречистени отпадъчни води, което е уточнено още пред първоинстанционния съд, с оглед на което Л. е квалифицирал претенциите по чл.258 и сл. ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД. Преценил е възраженията на страните във връзка с неправилно изпълнените работи по сключения договор и клаузите от същия, фактурирането на извършената работа по процесните фактури, и е приел, че изпълнителят – [фирма] е фактурирал цени на услугата, различни от тези, които са фиксирани в договора от 01.08.2005 г. Л. е изложил подробни съображения по обсъжданата кореспонденция между страните, въвеждането на нови цени на услугата по решение от 30.07.2008 г. на ДКЕВР, поради което е приел, че фактурираните от изпълнителя – [фирма] услуги по посочените в исковата молба фактури са по цени, различни от договорените между страните и приложими в случая, т.е. неправилно са начислени суми по тези фактури, с оглед на което е постановил решението си за частично уважаване на претенцията на [фирма] срещу [фирма] като главница, представляваща разлика между дължимо и фактурирано задължение за плащане на извършена услуга, дължаща се на неправилно начислени суми по посочени фактури със законна лихва върху тях, всички по договора от 01.08.2005 г. Л. е изложил много подробни съображения по обсъжданите доказателства – фактури, писма, заключения на ССЕ, доказателствата по административното производство по жалбата на [фирма] против решение от 31.03.2011 г. на ДКЕВР, запитване до председателя на ДКЕВР и становище от същия. Направена е съпоставка с отделните клаузи на сключеният между страните договор във връзка с което е преценено приложението на тези клаузи при фактурирането от изпълнителя [фирма] на извършената услуга.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира два въпроса при изложени съображения, относими изцяло към неправилност на въззивното решение. Въпросите се свеждат до това дали е допустимо пред въззивната инстанция да се релевират доводи при установената в чл.266 ГПК забрана, които доводи да водят до съществено изменение на обстоятелствената част на исковата молба и правилни ли са изводите на съда относно приложението на чл.20 и чл.20а ЗЗД относно точния смисъл на договорните клаузи по сключения договор между страните и въведените от ДКЕВР цени. Първият въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като касаторът не сочи конкретно кои са новите доводи, въведени във въззивното производство и водещи до изменение на обстоятелсдтвената част на исковата молба, а и видно от мотивите на въззивното решение, въззивният съд е постановил същото с оглед изложеното в исковата молба, направените уточнения и допълнения в първоинстанционното производство. Няма направени или възприети доводи във въззивното производство, променящи обстоятелствената част на исковата молба, очертаваща правния спор, в рамките на който Л. като решаващ съд е направил своите изводи и правна квалификация на предявените претенции. Вторият въпрос е свързан с конкретна преценка на конкретни клаузи на сключения договор, последващи анекси и споразумения към него, значението на въведените цени с решение на ДКЕВР като единствен регулаторен орган, разполагащ с правомощия да утвърждава цени, на които В и К операторите предоставят услугите си. При изискване на такава конкретна оценка за доказателства, изложените доводи във връзка с формулирания втори въпрос са относими изцяло към правилността на обжалваното решение, но не могат да бъдат обсъждани в производство по чл.288 ГПК, доколкото законът разграничава основанията по чл.280 ал.1 ГПК от тези по чл.281 ГПК и последователността за произнасяне по тях. Освен липсата на обуславящ въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само цитирането на законовата разпоредба не обуславя приложението й. Приложеното с изложението решение № 4305/21.04.2006 г. по адм.д. № 1584/2006 г. на ВАС не обуславя основание за противоречива съдебна практика /макар касаторът да не са позовава на такова/, доколкото това решение не обуславя противоречива съдебна практика по смисъла на закона /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените и поискани разноски в размер на 2700 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158/20.06.2012 г. на Ловешки окръжен съд по в.гр.д. № 107/2012 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 13/18.01.2012 г. на Троянски районен съд по гр.д. № 1007/2011 г.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], кв. Велчевско направените и поискани разноски в настоящото производство в размер на 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.