О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №754/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от С. Ц. М., чрез адвокат Г. Д., с вх.№4221/05.11.2012 г. на Габровския окръжен съд, срещу Определение №1116 от 12.10.2012 г. по в.ч.гр.д.№340/2012 г. на Габровския окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение въззивната й частна жалба с правно основание чл.419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №3913 от 15.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№3093/2011 г. на Габровския районен съд, издадената на основание чл.417, ал.1,т.2 ГПК. Със същото определение е оставена без уважение и въззивната частна жалба на настоящата жалбоподателка с правно основание чл.413, ал.1 ГПК срещу същата Заповед за незабавно изпълнение в частта за разноските. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определние с правно основание чл.419 ГПК е неправилно, постановено в нарушение на чл.418, ал.2 ГПК-представеното извлечение от счетоводните книги на банката е нередовно от външна страна, както и липсват доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Ответникът [фирма] оспорва допустимостта на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но въпреки това е процесуално недопустима. Определението на въззивния съд, с което той се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на Габровския районен съд за постановеното незабавно изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ- чл.417, т.9 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. То е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитието на самото заповедно производство. Неправилно посочената от въззивният съд обжалваемост на определението с правно основание чл.419 ГПК не създава право на касационен контрол, какъвто законът не допуска.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. Ц. М. срещу Определение №1116 от 12.10.2012 г. по в.ч.гр.д.№340/2012 г. на Габровския окръжен съд
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: