О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
София,19.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 623 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. Д. П., лично и като правоприемник на Р. И. П. и Г. Й. Й. като правоприемник на Р. И. П., всички чрез адвокат П. К. срещу решение № 518/28.03.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 960/2010 г., касателно отхвърлителната част на предявените искове срещу [фирма] за разликата от уважения до предявения размер и присъдените разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от Й. Д. П. и Р. И. П. по чл.226 КЗ срещу [фирма] за неимуществени вреди, прветърпени от смъртта на дъщеря им, загинала при ПТП, настъпило по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност”. Ищците са претендирали обезщетение в размер на по 150000 лв. за всеки от тях. СГС е присъдил по 50000 лв. за всеки от тях, а САС е увеличил обезщетението на по 80000 лв. на всеки от тях със законните последици – лихви и разноски, изчислени по компенсация. При определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди САС е взел предвид възрастта на пострадалата, отношенията й с ищците, с които е живяла в едно домакинство при съществуваща емоционална близост и привързаност на родители и дъщеря. В хода на процеса ищцата Р. И. П. е починала и на нейно място са конституирани като страни нейните наследници – съпругът й Й. Д. П. и дъщеря й Г. Й. Й..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай под въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК касаторите излагат доводи, свързани с неправилно, според тях, приложение на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията за претендираните неимуществени вреди, което е сторено в противоречие със задължителна практика и практика на тричленни състави на ВКС, САС и СГС. Касаторите излагат и доводи за недължимост на разноски към ответната страна за отхвърлената част на исковете им, тъй като са били освободени от внасяне на такива на основание чл.63 ал.1 б.”б” ГПК /отм./.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства /възрастта на пострадалата, отношенията й с ищците, с които е живяла в едно домакинство при съществуваща емоционална близост и привързаност на родители и дъщеря/ и значението им за размера на претърпение вреди – болки и страдания от загубата на скъп и близък човек. Доколкото е необходима конкретна преценка, не може да има единна практика за размера на обезщетението за неимуществени вреди, валидна за всички случаи, респ. противоречие със съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК по казуси, различни по фактология. Не може да има и установяване на единна практика от ВКС по различни казуси, изискващи конкретна преценка. В този смисъл настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се приеме наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК по изложените от касатора доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД. Няма основания за наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото не се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба, както изисква т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
Няма основание за допускане на касация и по отношение въпроса за присъдените от САС разноски на ответната страна. Вярно е, че на ищците е признато правото от председателя на СГС, че нямат достатъчно средства да заплатят държавни такси по заведеното от тях дело /чл.63 ал.1 б.”б” ГПК /отм./. При освобождаване от държавни такси, те се плащат от нарочен кредит по държавния бюджет. При уважаване на иска, ответникът се осъжда да плати на държавата дължимата за нея държавна такса и направените по делото разноски, което е сторено и в случая. Ищците са осъдени да заплатят на ответника претендирано юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част на предявените от тях искове, за което няма пречка, с оглед освобождаването им по чл.63 ал.1 б.”б” по ГПК /отм./. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК по въпроса за присъдените от САС разноски на ответната страна. Приложеното опр. № 67/10.02.2009 г. по чл.274 ал.2 ГПК на ВКС е неотносимо към настоящия казус – касае присъдено на въззивен съд възнаграждение за вещо лице по трудов спор /а в случая е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответната страна/ и не обуславя основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Доводи и съображения за наличие на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по този въпрос не се излагат.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 518/28.03.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 960/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.