Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№835
София, 08.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1379 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Б ЕАД чрез юрисконсулт Щ. Р. срещу решение № 1859/30.11.2012 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 1909/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски районен съд /ПРС/ е предявен иск от [фирма] срещу Е. Б Е АД по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 17303.91 лв., представляваща допълнително начислена електроенергия за времето от 09.06.2009 г. до 08.09.2009 г., за която е съставена фактура № 1000 132079/22.10.2009 г. за обект хотел „Мираж”, находящ се в [населено място]. Искът е уважено от ПРС, чието решение е потвърдено от ПОС. ПОС е приел, че допълнително начислената електроенергия на стойност 17303.91 лв. е изчислена на основание чл.54 ал.2 от Общи условия /ОУ/. Установено е, че електромерното табло на ищеца-потребител е снабдено с радиодатчик за дистанционно отчитане, което изключвало несанкционирана интервенция върху електромера, т.е. при интервенция върху прибора трябва да бъде изключено захранването, защото не може да се извърши тази манипулация под напрежение, електромерът ще отчете момента, в който не се отчита електроенергия, а информацията за прекъсване на електрозахранването се отразява и съхранява при доставчика на електроенергия. Вещото лице установява, че в Е. постъпва сигнал или има регистрация при нерегламентиран достъп до електромера, който е снабден с дистанционно отчитане на показанията. Собственик на средствата за търговско измерване е Е. Б Е АД – чл.120 ЗЕ и е бил задължен да представи разпечатка от паметта на електромера за процесния обект на основание чл.192 ГПК, каквато не е представил. С оглед на това и обсъждайки разпоредбите на чл.28 ал.1 от ОУ и чл.54 ал.2 от ОУ във връзка с изготвените заключения на СТЕ, ПОС е приел, че доставчикът може да коригира сметките на клиент за минал период /чл.54 ал.2 ОУ/ при констатирано неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване. В случая се касае до електромер в обекта на ищеца, снабден с дистанционно отчитане, но не е установена дата на неточно отчитане от същия, което е следвало да стори Е. Б Е АД преди да начисли служебно допълнително електроенергия за 90 дни, съгласно чл.28 ал.1 вр. чл.54 ал.2 от ОУ. Според ПОС само на това основание предявеният иск за недължимост на начислената допълнителна електроенергия е основателен. Искът е основателен и на друго основание – ищецът не може да бъде осъден да заплати електроенергия каквато не му е била доставена и при липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електроенергия и сметките за минал период. Едностранната корекция на сметките за минал период би поставила потребителя в неравностойно положение по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 З. и клаузите, позволяващи такава корекция са нищожни на основание чл.143 ал.1 З. и чл.26 ал.1 ЗЗД в какъвто смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК: Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката /ЗЕ/ с ДВ бр.54/2012 г. Касаторът поддържа наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по разрешението на този въпрос – счита, че цитираната и от ПОС съдебна практика на ВКС относно възможностите за едностранна корекция от крайния снабдител на сметките за потребена електроенергия не следва да се приема за обвързваща, тъй като тази практика не отчита последващите нормативни изменения в ЗЕ и конкретно чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ, допускаща именно такава корекция на сметка.
Така поставеният въпрос от касатора е значим и относим към неговата теза за неоснователност на предявения иск, но не и към мотивите на ПОС във въззивното решение за основателност на този иск. Както се посочи по-горе, ПОС е приел основателност на отрицателния установителен иск на две основания: първото основание е неустановена дата на неточно отчитане на електромера от Е. Б Е АД при задължение за това по чл.28 ал.1 вр.. чл.54 ал.2 ОУ и доказателства, че електромерът е снабден с дистанционно отчитане на показанията; второто основание е липсата на възможност в ОУ за корекция на сметки за минало време в периода на грешно измерване, която възможност да поставя двете страни по договора в еднакво положение, а не в неравностойно такова. Изменението в ЗЕ и конкретно в чл. 98а ал.2 т.6, допускащо промяна в ОУ, която следва да се сведе до знанието на потребителя е изцяло неотносимо към първото основание за основателност на отрицателния установителен иск и не мотивира погрешност на цитираната от ПОС и от касатора съдебна практика във връзка с посоченото от ПОС второ основание, нито необходимост от нова съдебна практика по приложението на цитираните разпоредби от ЗЕ. Щом това е така, не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са сторени разноски за настоящата инстанция
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1859/30.11.2012 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1909/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.