О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
[населено място], 22.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №494/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – София за отмяна на решение № 48 от 9.03.2012г., постановено по в.гр.д. № 24/2012г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 424 от 12.10.2011г. по гр.д. № 1938/2010г. на Видинския районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Г. Д. П. главница 11 273.50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.04.2007г. по вина на застрахованото лице и водач на МПС П. Г. П., както и в частта, с която е присъдена на П. сумата от 280 лв., представляваща разноски в производството по гр.д. № 463/2007г. С допълнително определение на П. са присъдени разноски. Касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение на всички касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. В изложение към касационната жалба касаторът се позовава на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Г. Д. П. в писмен отговор счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като основанието за допускане не е мотивирано и неоснователно се поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС. Алтернативното искане е да се остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Ищецът Г. П. е предявил пряк иск по чл. 226 КЗ срещу [фирма] за заплащане на причинените му от застрахованото лице П. Г. П. вреди в размер на 11 273.53 лв., ведно с изтекли лихви и разноски, присъдени му по гр.дело № 463/2007г. срещу ответника по това дело П. П. по иск по чл.45 ЗЗД. Правният интерес от предявяване на осъдителния иск ищецът обосновава с отказа на застрахователното дружество да изплати сумите по образуваното въз основа на издаден срещу делинквента изпълнителен лист изпълнително производство. Районният съд е уважил иска за вреди по чл.226 КЗ в размера, с който е ангажирана отговорността на виновния водач на МПС по гр.дело № 463/2007г., като се е позовал на приетия като доказателство по делото застрахователен договор №071070020337, сключен между застрахователя и Г. Г. Г. за лек автомобил ЗХ рег.№ ВН 48884ВА, управляван от П. при настъпването на ПТП. Съдът се е позовал на влязлото в сила съдебно решение по гр.дело 463/2007г., в което застрахователя е участвувал като трето лице помагач на делинквента, относно вината на водача при управляването на застрахованото моторно превозно средство и че настъпилите вреди са в пряка причинна връзка с поведението на водача и настъпилото застрахователно събитие. Счетено е за недоказано претендираните суми да са били изплатени от П. на ищеца. Въззивният е приел, че предявеният иск не е недопустим, тъй като не е налице идентичност в основанието на иска и страните с този по гр.дело №463/2007г. Съдът се е позовал на събраните по делото доказателства и обвързващата сила на фактическите и правни изводи на решението по гр.дело 463/2007г. и е направил извод за доказаност на настъпилото застрахователно събитие по сключената със застрахователя застраховка “Гражданска отговорност”.
Въззивният съд е обсъдил довод на касатора за недопустимост на образуваното срещу него исково производство по чл.226 КЗ, поради което поставеният въпрос за допустимостта на въззивното решение попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не доказва допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с ТР №1/2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС и ТР № 109 от 1985г. относно приетото в тях, че третото лице помагач е обвързано с установителното действие на решението в отношенията на третото лице с насрещната страна и с мотивите на решението в отношенията със страната, която го привлякла / чл. 223 ГПК/. В същност по въпроса допустим ли е иск на увреденото лице срещу застрахователя, при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, е даден отговор в ТР №2/2012г. на ОСТК на ВКС. В тълкувателното решение ОСТК прие, че ако съдът уважи иска по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента решението няма сила на пресъдено нещо за застрахователя на гражданската му отговорност, което е в съгласие с определените от чл. 298 и сл. ГПК обективни и субективни нейни предели и му е непротивопоставимо, освен ако последният е бил привлечен като подпомагаща страна в процеса, но и в този случай съобразено, че изпълнителната сила на постановеното решение не се разпростира върху привлеченото трето лице и има само установително действие в отношенията му с насрещната страна, пряката искова претенция спрямо него също не е недопустима. Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Следователно, уважения иск по чл.226 КЗ не е недопустим, поради което и постановеното в това производство осъдително решение срещу застрахователя не е недопустим съдебен акт. Решение № 49 по т.дело № 561/2010г., постановено по реда на чл.290 ГПК е неотносимо към поставения въпрос, тъй като съставът на ВКС се е произнесъл по въпроса за непререшаемост на вече разрешен правен спор между едни и същи страни и за един и същи правопораждащ факт. Двете определения на състави на ВКС, ГК, постановени в производство по чл.274, ал.2 ГПК съдържа произнасяне за предпоставките на закона за конституирането на трето лице помагач, какъвто не е случая по настоящото дело. С оглед на произнасяне на ОСТК по въпроса дали е допустим иск на пострадалия срещу застрахователя с цитираното ТР не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доколкото касаторът се позовава само на една от кумулативните предпоставки по въпроса допустимо и основателно ли е съдът да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство, не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС се приеме, че точното прилагане на закона, както и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В заключение настоящия състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на резултата от касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят доказаните направени в това производство разноски в размер на 700лв. по договор за правна защита и съдействие от 2.03.2012г. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №48 от 9.03.2012г., постановено по в.гр.дело№24/2012г. на Видинския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати на Г. Д. П. от [населено място] разноски 700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.