О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 30.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 472 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. П. срещу решение № 13/16.01.2012 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по в.т.д. № 1224/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:
Пред Пазарджишки окръжен съд /ПОС/ е предявен иск по чл.74 ТЗ от [фирма] срещу [фирма] за отмяна решенията на ОС на акционерите на ответното дружество, проведено на 28.01.2011 г. Ищецът твърди, че не е бил регистриран за процесното ОС с мотив, че [фирма] не е вписан в книгата на акционерите, поради което не е допуснат до участие в ОС в нарушение на закона /чл.181 и чл.220 ТЗ/ и устава на дружеството. Ищецът се е позовал и на липса на мнозинство на проведеното ОС, необходимо за взимане на решенията по т.6, т.7 и т.8 от дневния ред. Искът е уважен от ПОС, чието решение е отменено от П., като е постановено друго, отхвърлящо предявения иск. П. е приел, че проведеното ОС и взетите от него решения не противоречат на повелително норми на закона и устава на дружеството. Приел е, че [фирма] е придобило акции от капитала на дружеството, но не е имало право да участва в работата на ОС на 28.01.2011 г. и предходното ОС от 12.01.2011 г., тъй като не е направено вписване в книгата на поименните акционери на извършеното прехвърляне на поименните акции с джиро, съгласно чл.185 ал.2 ТЗ. Доколкото вписване не е извършено, недопускането на [фирма] до участие в ОС на акционерите на [фирма] не представлява нарушение на закона или устава на дружеството.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира три въпроса, свеждащи се до характера на вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на акции или временни удостоверения. Така както са формулирани трите въпроса и както са изложени мотивите на П. за неоснователност на предявения иск, обуславящ изхода на спора в цялост е само следният въпрос: Как вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на акции или временни удостоверения се отразява на членствените права на приобретателя на акциите и по-специално на правото му на участие в ОС. Разрешението на този въпрос от П. е в противоречие с приложената от касатора съдебна практика, постановена по реда на ГПК /отм./, в която е прието, че с прехвърляне на поименните акции се прехвърлят всички материализирани в ценната книга права /р. № 1360/2002 г. на ВКС/, вписването в книгата на акционерите не е елемент от фактическия състав на джирото и то има само декларативно действие по отношение на дружеството /р. № 327/2003 г. и р. № 1860/2001 г. на ВКС/. С оглед на това противоречие е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР №1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Налице е допълнителен критерий за селекция и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като в р. № 204/06.06.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д № 898/2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК и служебно известно на настоящия състав на ВКС, в съответствие с правомощията си по чл.291 ГПК решаващият състав на ВКС е посочил, че приема за правилна практиката, обективирана в посоченото по-горе р. № 327/14.04.2003 г. по гр.д. № 2650/2002 г. на ВКС. Представеното р. № 85/06.07.2011 г. на Пазарджишки окръжен съд не обуславя наличие на противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като няма обективна идентичност с настоящия казус – предявеният по това дело иск по чл.74 ТЗ е уважен с оглед извършено признание на иск /при условията на чл.237 ГПК/. Не е налице основание за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, доколкото се допуска касационен контрол и ВКС има задължение по чл.291 ГПК във връзка с уеднаквяване на съдебната практика. Така както са формулирани в цялост и съобразно посочените по-горе мотиви на П. за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ, останалите два въпроса в изложението на касатора не са обуславящи изхода на спора, а и частично като разрешение се съдържат в посочения по-горе като обуславящ въпрос.
На основание чл. 18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 20 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13/16.01.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 1224/2011 г.
УКАЗВА на касатора – [фирма], да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/ в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.