О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 05.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.05.две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1659 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Н. чрез Д. В., експерт по приходите с юридическо образование, с вх.№25 от 03.01.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, подадена чрез [улица] г., срещу Решение №322 от 10.12.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение №197 от 09.07.2012 г. по т.д./н/№138/2012 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма]- 20.05.2011 г. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че към така определената начална дата на неплатежоспособността изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност има траен и необратим характер, а не към сочената от Н. във въззивното производство по-ранна начална дата на неплатежоспособността – 01.01.2008 г. с оглед установените с приложените ревизионни актове публичноправни задължения на [фирма]. Великотърновския апелативен съд се е позовал още и на обстоятелството, че ревизионните актове /РА№903962/14.08.2009 г., поправен с РА №903962/19.08.2009 г., двата на Н. чрез ТД-В. Т./ обхващаши данъчно ревизионен период 01.01.2007-30.04.2009 г./ са влезли в сила в необжалваната част на 15.07.2011 г., а в обжалваната част на 08.05.2012 г., т.е. след определената от съда начална дата на неплатежоспособността-20.05.2011г.
Касаторът Н. твърди, че обжалваното въззивното решение е неправилно, защото началната дата на неплатежоспособността е определена с оглед датата на издаване на изпълнителен лист от 20.05.2011 г. за вземания на конкретен кредитор- [фирма] в размер на 303 467.06 лв., а не с оглед настъпилата по-рано невъзможност на длъжника да обслужва задълженията си. Навежда доводи, че Великотърновския апелативен съд в нарушение на разпоредбите на чл.621а, ал.1,т.2 ТЗ, чрез отказа за допускане на нова счетоводна експертиза, не е събрал доказателства за трайното икономическо състояние на длъжника към предхождащ период, а имено-края на 2007г., 2008г. и 2009г., тъй като неправилно изискуемостта на публичноправните задължения, установени с ревизионен акт, е обусловена от съставянето му, съответно от влизането му в сила, а не от изтичането на определен период след датата на възникване на данъчното събитие. Подържа допълнителните основание за достъп до касация по чл.280, ал.,т.1 и т.2 ГПК, като се позовава на постановяване на въззивното решение в обжалваната му част в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в указания от съда срок по смисъла на чл.62,ал.2 и ал.3 ГПК във вр. с чл.633 ТЗ, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.1 ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ/, поради което е процесуално допустима.
Решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът Н. въобще не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да формулира правен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда. Позоваването само на противоречива съдебна практика не е достатъчно, защото без формулиран правен въпрос, касационният съд не може да провери доколко обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с приложената съдебна практика. Предпоставка за допускане на касационно обжалване е точното и мотивирано формулиране на правните въпроси/ арг. от чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК/, които са разрешени в обжалваното решение при наличие на някои от подържаните допълнителни основания за достъп до касация.
Не са налице и подържаните допълнителните основания за достъп до касация. Изводите, направени в ТР№ 1от 07.05.2009 г. на ОСНК, че за определяне на данъчното задължение за възникване на наказателна отговорност чл.255 НК, не е необходимо издаването на ревизионния акт, р.п. влизането му в сила, са неприложими в случая. Съгласно чл.613а ал.2 ТЗ правото на въззивно обжалване за Н., като неучаствало в първоинстанционното производство лице, произтича от установеното с влязъл в сила акт вземане за публичноправно задължение на длъжника. Решението на В. апелативен не е постановено в противоречие с решение №275 от 13.04.2006 г. по т.д.№26/2006 г. на ВКС,І Т.О. Застъпеното в него становище, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не с оглед конкретно извършено или неизвършено плащане към конкретен кредитор, а при съобразяване на цялостното икономическо състояние на длъжника, не е в противоречие с обжалваното решение, защото Великотърновският апелативен съд е определил началната дата на неплатежоспособността, не само с оглед издадения на същата дата изпълнителен лист в полза на [фирма] , а с оглед настъпилата от този момент трайна невъзможност за длъжника да погасява задълженията си по търговски сделки. Липсва и противоречие с решение №549 от 27.10.2008 г. по т.д.№239/2008 г. на ВКС, І Т.О., защото началната дата на неплатежоспособност е определена именно съобразно изслушаната икономическа експертиза. Решението на Великотърновскишя апелативен съд не е постановено в противоречие и с другите две решения- №153 от 23.12.2010 г. по т.д.№225/2010 г. на ВКС, І Т.О. и №90 от 20.07.2012 г. по т.д.№1152/2011 г. на ВКС, І Т.О. Застъпеното в тях становище за служебното задължение на съда по несъстоятелността на по чл.621а, ал.1,т.2 ТЗ по свой почин да установява факти и събира доказателства, не е в противоречие с отказа на Великотърновския апелативен съд да допусне исканата счетоводна експертиза. Допускането й е отказано, защото с нея няма да се установят нови различни факти откога датира трайно установените финансови затруднения на длъжника, защото представените ревизионни актове са се намирали в кориците на първоинстанционното производство, а и те са влезли в сила далеч след определената от съда начална дата на неплатежоспособността.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №322 от 10.12.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение №197 от 09.07.2012 г. по т.д./н/№138/2012 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма]- 20.05.2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: