О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 11.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. Д. срещу решение № 1501/17.08.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 616/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Н. /Н./ оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен отрицателен установителен иск от Лазур” АД срещу А. с настоящ правоприемник Н. с правно основание чл.87 ал.3 ЗСДВ /отм./ за установяване, че [фирма] няма задължения към държавата, такива каквито са посочени в АУЧДВ № 257/26.07.2002 г. на изпълнителния директор на А. Искът е предявен в рамките на срока по чл.87 ал.3 ЗСДВ /отм./. Предмет на задължението по процесния АУЧДВ № 257/ 26.07.2002 г. са задължения на ищеца по договор от 10.06.1998 г. между него и МФ и М. за уреждане на задълженията му към държавата, произтичащи от необслужвани кредити към Б. „М.”, ТБ [фирма] и [фирма], преоформени по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990 г. С процесния АУЧДВ № 257/26.07.2002 г. е установено, че към 24.07.2002 г. държавата има изискуемо вземане от [фирма] по валутен кредит с оглед правоприемството на последния спрямо задължения на [фирма] в размер 200 825.34 щ.д. и 1 984 135.56 лв., от които главница в размер 1 809 551.72 лв., редовна лихва в размер 200 825.34 щ.д. и наказателна лихва в размер 174 583.84 лв. С решение от 07.06.2004 г. по т.д. № 1013/2002 г. СГС е отхвърлил иска. С решение № 87/29.03.2007 г., САС е отменил решението на СГС и е постановил друго, уважаващо иска. С решение № 661/31.10.2008 г. ВКС е отменил решение № 87/29.03.2007 г. на САС и е върнал делото за ново разглеждане от САС с указания за установяване размера на главницата и лихвите по процесния АУЧДВ № 257/26.07.2002 г. с нова ССЕ. С решение № 1049/21.07.2009 г., САС е оставил в сила първоинстанционното решение на СГС /от 07.06.2004 г./. Това решение на САС е прогласено за нищожно с решение № 244/27.12.2010 г. на ВКС по т.д. № 52/2010 г., с оглед постановяването му от съдебен състав, различен от състава, завършил разглеждането на делото /нарушение на чл.187 ГПК – отм./. С последващо решение № 1501/17.08.2011 г. по т.д. № 616/2010 г. – предмет на настоящата касационна жалба, САС е потвърдил решението на СГС от 07.06.2004 г. САС е приел дължимост на задълженията на ищеца по процесния АУЧДВ № 257/26.07.2002 г. САС е изложил подробни съображения относно действителността на договора от 10.06.1998 г. и анекса към него от 30.11.1998 г. по ЗУНК, неоснователност на доводите за погасяване на вземането на основание § 6а от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, за размера на задължението на ищеца към 26.07.2002 г., при обсъждане на изслушаните заключения на ССЕ и при съобразяване с указанията на ВКС в отменителното му решение. Прието е, че липсва основание за съобразяване на извършени от [фирма] плащания преди датата на сключване на договора по чл.12 от ЗУНК спрямо размера на преоформеното валутно задължение по ЗУНК към 10.06.1998 г. и следва да се възприеме първи вариант на допълнителното заключение на ССЕ, изслушана във въззивната инстанция, с което се потвърждава размера на главница, редовна и наказателна лихви, установено към 24.07.2002 г. по АУЧДВ № 257/26.07.2002 г.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът сочи като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК произнасянето „относно правилното преценяване на събраните по делото доказателства” във връзка с дължимостта на вземанията по АУЧДВ № 257/26.07.2002 г., „относно нищожността на договора от 10.06.1998 г.”, „относно дължимостта на визираните суми по АУЧДВ № 257/26.07.2002 г. с оглед доказателствата за плащанията по договора”, за размера на дължимата сума, „за правомощията на съда след като има разминаване с установената в АУЧДВ № 257/26.07.2002 г. сума и действително дължимата такава” и относно плащанията по договорите за кредит преди подписването на договора от 10.06.1998 г. Касаторът твърди разрешение на тези въпроси от САС в противоречие с практика на ВКС и въззивни съдилища, както и „значение за точното прилагане на правото”.
Законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК и тези по чл.281 ГПК, както и последователността на произнасяне по тях. Преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, но не могат да бъдат реализирани едновременно и като основание за допускане на касационен контрол /чл.280 ГПК/. В този смисъл доводите на касатора за неправилност на решението на САС относно преценката на доказателствата и доводите му във връзка с тях не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват желание и искане на страната за ново разрешение на спора в съответствие с искания от нея резултат, а не с оглед представените по делото доказателства и закона. На практика касаторът подменя основанията по чл.280 ГПК с тези по чл.281 ГПК, но тези основания не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК. В случая САС е изложил много подробни мотиви във връзка със събраните по дерото доказателства, доводите и възраженията на страните, съобразил се е с указанията на ВКС в отменителното му решение № 661/31.10.2008 г., а преценката на тези съображения е преценка за правилност на постановеното решение /чл.281 т.3 ГПК/, но не формулира въпрос по чл.281 ал.1 ГПК. Не са налице и допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика е по казуси, обективно неидентични с настоящия и не мотивира противоречиво разрешаване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Декларативното твърдение на касатора, че решението по спора е от „значение за точното прилагане на правото” не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответната по жалбата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 5000 лв. за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1561/ 17.08.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 616/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 18, ет.4, ап.10 да заплати на Н., [населено място], [улица] сумата 5 000 лв. /пет хиляди лева/ – юрисконсутско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.