1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
[населено място], 22.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №735/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ПК “Л.” с ликвидатор Х. Н. срещу решение № 1 от 13.03.2012г. по гр.д. № 10349/2011г. на СГС, гражданско отделение, ІІ – Д състав , с което е потвърдено решение от 3.06.2011г. по гр.дело №38105/2010г. на СРС, 53 състав. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно, като прави доводи, че съдилищата не са си изяснили предмета на делото и основанието за неговото завеждане. Необосновано съдът е разгледал иска на основание чл.58 ЗК, без да съобрази, че предмет на спора е заповед на ликвидатора на кооперацията , с която се прекратява трудово правоотношение между ищцата В. Л., като председател на кооперацията и кооперацията. В противоречие с решение №84 от 23.06.2009г. по т.д. № 681/2008г. на ВКС, ТК, съдът е приел, че ликвидаторът на кооперацията има права и задължения на УС. Като единствено лице представляващо кооперацията ликвидаторът правилно е прекратил трудовия договор от 1.09.2009г. между кооперацията и ищцата по делото, като едновременно с това се поддържа, че той е нищожен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответницата В. С. Л. в писмен отговор поддържа становище да не се допуска въззивното решение до касационен контрол тъй като не са обосновани допълнителните предпоставки, алтернативно да се остави без уважение касационната жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валиден съдебен акт на въззивен съд.
С атакуваното въззивно решение е потвърдена отмяната на заповед №2 от 1.02.2010г. на ликвидатора на ПК. С въпросната заповед е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ПК на основание чл.328, ал.1, т.1 ТК, във връзка с прекратяване и обявяване в ликвидация на кооперацията. Прието е,че според Устава на кооперацията, председателят се избира и освобождава от ОС на кооператорите и правомощията му произтичат от избора му, а не по силата на трудово правоотношения. Решенията на органите на кооперацията по отношение на председателя подлежат на разглеждане по реда на чл.58 ЗК. Л. на кооперацията има правата и задълженията на УС и няма правомощията на ОС да освобождава председателя на кооперацията. От тук е изведен извод, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и правилно е отменена.
В исковата молба ищцата е твърдяла, че между нея и кооперацията липсва трудово правоотношения, което да подлежи на прекратяване по реда на КТ, поради което исковата защита срещу заповедта на ликвидатора, като орган на ПК, е по чл.58 ЗК. Създаденото въз основа на избора й от ОС правоотношение и ПК не е трудово по смисъла на чл.357 КТ, независимо от сключения трудов договор. Поддържа се също така в исковата молба, че ликвидаторът не е оправомощен да освобождава от длъжност председателя на кооперацията. Поради това, без решение на ОС на кооперацията ликвидаторът не може да освободи председателя или да спре изплащането на определеното възнаграждение, като прекрати договора със своя заповед.
По изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
1. Може ли ликвидатора да прекратява всякакви договори, вкл. трудови, както и да се разпорежда с движимо и недв. имущество на кооперацията. Във втората част въпросът не е обуславящ изхода на спора, тъй като съдът не е сезиран с иск за спор за имущество на кооперацията. В първата му част въпросът е поставен общо и не е съобразен с факта, че се оспорва съществуването на трудово правоотношение между ПК и ищцата, в качеството й на председател на кооперацията, поради което не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. При постановяване на решението съдилищата са се съобрази с изложените в исковата молба факти и твърдения на ищцата и са определили исковата защита по чл.58 ЗК. В разпоредбата на чл.83, ал.1 КТ е предвидено, че длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на МС или в устав. В случая в ЗК, в устава на кооперацията и други нормативни актове не предвидено, че между ПК и председателя следва да възникне трудово правоотношение въз основа на избора на ОС. Създаденото въз основа на избора от ОС правоотношение между кооперацията и председателя не е по трудов договор, независимо от представения по делото трудов договор. Разпоредбата на параграф2 ДР на КТ предвижда разпоредбите на кодекса да се прилагат и към трудовите правоотношения на членовете – кооператори в ПК, доколкото в закон или устав не е предвидено друго, която обаче не е относима към процесния случай. Тя е приложима за редовите член – кооператори, които работят по трудов договор в потребителната кооперация, но не и по отношение на председателя на кооперацията. За нарушените права на председателя на ПК от орган на кооперацията пътя на защита е чрез иска по чл.58 ЗК / спр. ТР № 4/2005г. на ОСГК на ВКС/. Не е налице противоречие с решение №84 по т.дело № 681/2008г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК поради липсата на обективен идентитет на правните въпроси, поради което не е осъществен допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С последното съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и по различни факти от тези по настоящото дело, поради което са направени и различни правни изводи. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото представеното решение от 9.04.2012г. по в.гр.д. № 17236/2011г. на САС няма отбелязване да е влязло в сила. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС само влезлите в сила съдебни решения формират съдебна практика по чл.2980, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът не е обосновава допълнителния критерий по т.3 на чл.280, л.1 ГПК в двете му хипотези, съгласно даденото тълкуване на закона в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването на закона не е достатъчно за да се обоснове допустимост на касационното обаждане.
Касаторът формулира процесуалноправния въпрос за задължението на съда да прецени всички доказателства, като посочи точно и конкретно какво приема за установено от фактическа страна. На първо място касаторът не посочва конкретно кои точно доказателства не са преценени от съда, поради което въпросът не се явява обуславящ изхода на спора и на второ място така формулиран въпросът представлява довод за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.281, т.3, пр.второ ГПК. Основанията за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да бъдат обсъждани преди да се допусне разглеждането на касационната жалба по същество, каквито в случая не се доказват.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1/13.03.2012г., постановено по в.гр. дело №10349/2011 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: