1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
[населено място], 22.02. 2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №400/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “З.” за отмяна на решение №82 от 14.10.2011г., постановено по в.гр.дело № 193/2011г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, като неправилно. С решението е потвърдено решение № 94 от 14.04.2011г. по гр.дело № 1378/2010г. на Бургаския окръжен съд. Касаторът се позовава на касационните основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 пр. първо и трето ГПК – противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебния акт. В Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по два материалноправни въпроса.
Ответникът Г. П. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Б. в писмет отговор излага подробни съображения за отсъствие на поддържаните от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решение № 94 от 11.04.2011г., по гр.дело №1378/2010г. на Бургаския окръжен съд е отхвърлен искът по чл.422 ГПК на “З.” – София за приемане за установено по отношение на Г. П. Г., че дължи сумата от 53 736.89 лв. – главница за предоставена финансова помощ по Програма С. по договор №844/12.11.2003г., за сумата от 1 489.15 лв. лихва върху главницата за периода от 2.09.2009г. до 30.11.2009г. и законна лихва върху главницата, считано от 1.12.2009г. до окончателното заплащане на задължението. Бургаският апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд.
С предявения устатновителен иск по чл.422 ГПК Д. е поискал възстановяне на изплатената на Г. Г. субсидия на основание чл.8.1 от договора, поради нарушение на т.4.17 и т.4.18 във връзка с чл.27, т.1 и т.2 от Наредба №14/18.05.2008г. на МЗГ. Договорът за финансова помощ е сключен на 12.11.2002г. с физическото лице Г., а помощта е отпусната на 29.12.2004г. Г. е представил два договора за аренда от 15.09.2003г. и 29.03.2009г. за предоставени му в качеството на арендатор на 121.121 дка земи – ниви в местността “К. колиба” в землището на [населено място] с арендодател [фирма]. Върху тази земя е създадена субсидираната овощна градина. Основният спорен въпрос е за фактическия ползувател на овощната градина, предмет на инвестицията. Основание за връщане на изплатената субсидия “З.” обосновава с извършена проверка, обективирана в контролен лист Р. 5 МО1 след изплащане на субсидията, доразвита в доклад изх. № 29/ 18.09.2009г., в който е направена констатация, че в анкетната карта на производителя за 2009г. не е отразена площта на овощната градина – предмет на инвестицията, а като ползувател в Общинската служба по земеделие и горите [населено място] е посочено дружеството [фирма]. При проверката не е била представена застрахователна полица от 1.09.2009г. и документи, доказващи минимални изисквания в опазване на околната среда.
След обстойна проверка и оценка на доказателствата по делото – писмени и гласни, въззивният съд е приел за фактически ползувател на овощната градина, предмет на инвестицията по Програма С. ответника физическо лице Г. Г. от момента на нейното създаване и към момента на извършената от Фонд земеделие проверка през м.09.2009г. Същият е използвал придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи като земеделски производител по начин опис в бизнес плана, съобразен с изискванията на чл.4,17 от договора с “З.”. Съдът е отчел, че по делото не са представени доказателства за преотстъпването на придобитите активи на трети лица в срока от пет години от изпълнението на финансовата помощ в нарушение на чл.4.18 от договора. Съдът е приел, че ответникът заявявайки погрешно ползваната от него овощна градина на името на собственика на земята [фирма] не отразява вярно действителното положение, установено от представени по делото писмени доказателства и показания на свидетели за ползувателя на градината. Що се касае до изплатената на [фирма] помощ през 2007г., 2008г. и 2009г. , то ответникът не се е облагодетелствал по никакъв начин, поради което не е налице нарушение на чл.4,17 от Наредбата. Също така съдът е приел, че плододаването и реализирането на доходи в определен период от създаването на овощната градина – инвестицията – не е условие, при неизпълнението на което се дължи връщането на получената субсидия, поради което не може да се приеме нарушение на чл.4.17 и чл.4.18 от Наредбата. За несъстоятелно е прието поддържаното нарушение на чл.5.1 от договора за непредоставяне при проверката на документ за плащане по застрахователна полица от 1.09.2009г. Съдът се е позовал на представената застрахователна полица и квитанция от 2.09.2009г. за заплатена застрахователна премия. Застрахователното правоотношение е било потвърдено с издаденото от [фирма] удостоверение №6/14.01.2011г.
Касаторът “З.” в Изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя следния въпрос: Несъответствието относно прилагането от съдилищата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №14 от 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства и на т.4.18 от договорите сключени между “З.” и бенефициенти по програма С. при допълнителния критерий т.2, чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.27, ал.1, 2 от Наредба №14 за период пет години ползвателят на помощта е длъжен да не продава или да преотстъпва ползването върху придобитите въз основа на одобрения проект активи чрез отдаването им под наем, аренда или по договор за съвместна дейност. В конкретния случай въпросът е поставен общо и не е съобразен с правните изводи на съда, направени въз основа на конкретно установените по делото факти, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК – правният въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на съда за изхода на делото. Касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос. Липсва обективен идентитет между разрешения в представените съдебни актове / определения по чл.288 ГПК/ правен въпрос и този по конкретното дело, тъй като съдилищата са се произнасяли дали прехвърлянето на търговското предприятие представлявали нарушение на т.4.18 от договора и на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №14. Следва да се отбележи, че по представените определения по чл.288 ГПК, с които е допуснато касационно обжалване, има постановени решения по чл.290 ГПК, служебно известни на състава, с които е прието, че прехвърлянето на търговско предприятие следва да се счита за нарушение на възпроизведената в сключен договор между Държавен фонд „З.“ и ползувателя на помощта забрана по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г. на МЗГ за продаване и преотстъпване ползването върху придобитите активи, когато част от активите на продаденото предприятие са придобити с финансови средства по програма С. – решение № 2 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 154/2011 г., II т. о., ТК решение № 141 от 29.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 628/2010 г., II т. о., ТК, какъвто обаче не е конкретния случай.
Не е налице както основния, така и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли да се приеме като нарушение на т.4.17 и т.4.18 от договора и на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №14 когато активите придобити с финансови средства по програмата не се използват от ползувателя – физическо лице, а от ЮЛ в което ФЛ е съдружник и управител. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, тъй като конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото са, че фактическият ползувател на овощната градина е физическото лице, а не дружеството. Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно даденото тълкуване в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения съществен правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му поради съществуваща неяснота, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/2001 г. на МЗГ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Хипотезите на преотстъпване на ползуването са изчерпателно изброени: „чрез отдаването им под наем, аренда или по договор за съвместна дейност“. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с цитираната нормативна уредба. Ето защо, несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда, са оплакванията за незаканосъобразност и необоснованост и представляват основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение настоящия състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на резултата от касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят доказаните направени в това производство разноски в размер на 1500лв. по договор за правна защита и съдействие от 2.03.2012г. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №82 от 14.10.2011г., постановено по в.гр.дело№193/2011г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА “З.” – София да заплати на Г. П. Г. от [населено място] разноски 1500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: