О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София, 01.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 168/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма]/н/, [населено място], чрез адвокат С. Й., с вх.№7113/12.09.2011 г., подадена по куриер на 08.09.2012 г., срещу Решение №1109 от 01.07.2011 г. по гр.д.№940/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение №512 от 11.12.2010 г. по гр.д.№253/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което е уважен предявеният от Л. Л. Г. срещу настоящия касатор и [фирма] иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, като е обявен за недействителен по отношение на ищеца сключения на 21.01.2010 г. договор за покупко–продажба, материализиран в нот. акт № 18, том.Ірег.№471, нот.д.№15/2010 г. на нотариус С. Б. с район на действие Врачанския районен съд, вписана под №482 в регистъра на Нотариалната камера, по силата на който касаторът [фирма] е продал на втория ответник [фирма] 21 недвижими имоти-земеделски земи с обща площ от 307.411 дка на стойност 90 000 лв. Софийският апелативен съд е приел, че иск по чл.135 ЗЗД, предявен от отделния кредитор срещу дружество в несъстоятелност е допустим. Възприел е изводите на първоинстанционния съд, че ищецът Л. Г. е доказал качеството си на кредитор по отношение на настоящия касатор и първи ответник по дело за вземането си с правно основание чл.240 ЗЗД, за сумата 189 565.77 лв., произтичащо от сключения по между им Договор за временна финансова помощ на оборотни средства, което е и установено с решение от 15.03.2010 г. по арб.д.№68/2009 г. на търговски арбитражен съд при Н. юридическа фондация. Въззивният съд е възприел и изводите на първоинстанционния съд, че сделката е увреждаща, независимо паричния еквивалент на продадените имоти по пазарна цена, както и че в случая намира приложение оборимата презумпция на чл.135, ал.2 ЗЗД, тъй като управител, както и едноличен собственик и на двете ответни дружества са едно и също лице.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира следните правни въпроси:1”.Налице ли е правен интерес от предявяване на П. иск от отделен кредитор срещу несъстоятелен длъжник, с предмет имуществени право от масата на несъстоятелността? 2. Какви са правните последици от изключване на вземането, въз основа на което ищецът се легитимира като кредитор по П. иск, от списъка с приети вземания в рамките на производството по несъстоятелност, с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ? и 3. Изключването на вземането основание ли е за недопустимост на иска, р.п. за спиране на производството по чл.135 ЗЗД”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба Л. Г. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество–основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Основание за допускане на касационно обжалване е формулиран от касатора правен въпрос, разрешен от въззивния съд при наличие на някои от допълнителните предпоставки за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. В случая първият формулиран от касатора правен въпрос е от значение за изхода на делото, но спрямо него не е налице подържаната допълнителна предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Въпросът е разрешен с решение №57 от 19.07.2010 г. по т.д.№695/2009 г. на ВКС, І Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика, на което се е позовал и Софийският апелативен съд. Изводът, направен в това решение, че е допустим иск по чл.135 ЗЗД, предявен от отделен кредитор срещу ответник в производство по несъстоятелност, се споделя напълно от настоящия състав. Нормата на чл.649,ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ относно активната легитимация на кредитора да предяви този иск срещу несъстоятелния длъжник и приобретателя по увреждащата сделка, е ясна и не се нуждае от изправително тълкуване. Наличието на специалните искове по чл.646 и чл.647 ТЗ, не изключват възможността от предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, с оглед различните правни последици от уважаването им. При П. иск обявената недействителност ползва само кредитора, докато обявената недействителността по специалните искове действа спрямо всички кредитори по несъстоятелността. Недопустимостта на П. иск срещу длъжника в производство по несъстоятелност се отнася само до специалните хипотези и сроковете по чл.647 ТЗ доколкото наличието на специалния закон изключва общия- ЗЗД. Пропускът да бъде предявен специалният отменителен иск по чл.647 ТЗ не би могло да се санира чрез предявяване на П. иск, каквито доводи, обаче не се правят в настоящето производство.
Вторият и третият въпрос за правните последици от изключването на основание чл.692, ал.4 ТЗ на вземането от списъка на приетите от синдика вземания, с което ищецът се легитимира като кредитор по П. иск, не са от значение за изхода на делото. С определение от 21.06.2011 г. по гр.д.№2233/2010 г. на СГС, ТО, VІ-3 състав вземането на ищеца Л. Г. е изключено от списъка на приетите от синдика вземания. Този факт е настъпил след приключване на устните състезания по съществото на спора-30.05.2011 г.,дори след депозиране и на писмените защити- 09.06.2011 г., р.п.14.06.2011 г., поради което съдът не може да го съобразява в решението си. Фактите, настъпили след приключване на съдебното производство във въззивната инстанция, биха имали практическо и теоретично значение за бъдещи спорове, което обаче не ги прави значими по конкретния казус, поради което и въпросите във връзка с тях не могат да представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Още повече, че имуществото, с което се е разпоредил касаторът [фирма]/н/ със сделката си от 21.01.2010 г. не се включва в масата на несъстоятелността- арг. от чл.614, ал.1,т.1 ТЗ с оглед дата на решението за откриване на производството по несъстоятелността- Решение от 03.11.2010 г. по т.д.№2233/2010 г. на СГС, ТО, VІ-3 състав.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1109 от 01.07.2011 г. по гр.д.№940/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение №512 от 11.12.2010 г. по гр.д.№253/2010 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: