О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 22.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 514 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. М. И. чрез адвокат Р. М. срещу решение № 1841/19.03.2012 г. на Софийски градски съд /СГС/, ГК, ІV В състав по в.гр.д. № 13743/2011 г. в отменително-отхвърлителната му част, с която частично е отменено решението на Софийски районен съд /СРС/ и е постановено решение, отхвърлящо претенция на касатора срещу [фирма] за сумата 4454 лв. по предявен иск по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на същата сума.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба срещу решението на СГС в обжалваната му част, поради следните съображения:
Пред СРС е предявен отрицателен установителен иск от А. М. И. лично и като [фирма] /без данни ЕТ да е пререгистриран/ срещу [фирма] за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 14000 лв. по запис на заповед от 13.06.2006 г. Искът е уважен от СРС със законните последици. СГС е отменил частично първоинстанционното решение, с което искът е уважен за сумата 4454 лв. и е постановил друго решение, отхвърлящо иска за отменената част от 4454 лв. със законните последици. В останалата уважителна част първоинстанционното решение е потвърдено. СГС е приел, че ищецът А. М. И. се е задължил по запис на заповед от 13.06.2006 г. за сумата 14000 лв. Въз основа на ценната книга е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”е” ГПК /отм./, който се оспорва от ищеца с предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата. Съдът е приел, че между страните има договор за изработка, във връзка с който ищецът, като изпълнител, е получил аванс от 14000 лв., за което е подписал и запис на заповед. Работата на обекта е извършвана с бавни темпове, поради което се е наложило да се довърши от друга фирма. С оглед подадената молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”е” ГПК /отм./ по издадения запис на заповед, СГС е приел, че ответникът – възложител е направил изявление за разваляне на договора с инициираното производство за връщане на дадената авансова сума, поради което е приел, че договорът между страните е развален. Тъй като ищецът е вложил част от парите от дадения аванс в строителния обект – 9546 лв. /СТЕ/, СГС е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен за 9546 лв., а неоснователен за разликата от 9546 лв. до получените 14000 лв. или за 4454 лв.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. Налице ли е фактическият състав на развалянето на двустранния писмен договор от 12.04.2006 г. между страните?
2. Съобразено ли е формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд с изискванията на т.12 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – нарушени ли са логически и опитни правила?
3. Може ли с иницииране на друго съдебно неисково производство /издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 – 247 ГПК /отм./ на основание чл.237 б.”е” ГПК /отм./, а сега по реда на чл.405 – 407 ГПК вр. чл.417 т.9 ГПК/ да се приеме, че един двустранен договор е развален и в кой момент е осъществен съставът на развалянето?
Първият въпрос е принципно поставен, по същество визира не фактическия състав на развалянето на двустранния писмен договор в цялост, а само въпроса за наличието на изявление за разваляне на двустранен договор /подвъпроси 1, 2 и 3/, което изявление според СГС се съдържа в молбата за издаване на изпълнителен лист. В този смисъл първият въпрос се обхваща изцяло от формулирания от касатора трети въпрос, на който настоящият състав ще се спре по-долу.
Вторият въпрос касае оплакване за необоснованост, каквито са и разясненията на т.12 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС но не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито може да се обсъжда на настоящия етап с оглед разграничението на основанията по чл.280 ГПК и тези по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях.
Обуславящ изхода на спора е трети въпрос: може ли с иницииране на друго съдебно неисково производство /издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 – 247 ГПК /отм./ на основание чл.237 б.”е” ГПК /отм./, а сега по реда на чл.405 – 407 ГПК вр. чл.417 т.9 ГПК/ да се приеме, че един двустранен договор е развален и в кой момент е осъществен съставът на развалянето. Този въпрос по същество съдържа и първия въпрос. Касаторът твърди наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и липса на съдебна практика. Настоящият състав на ВКС счита, че е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото се касае до тълкуване и съотносимост на правни норми, регламентиращи разваляне на двустранен договор /чл.87 ЗЗД/ и иницииране на производство по издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК /отм./, респ. чл.405 – чл.407 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване по така формулирания трети въпрос на решението на СГС в обжалваната му част. Поради приетото наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението на СГС в обжалваната му част, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 89.08 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1841/19.03.2012 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV В състав по в.гр.д. № 13743/2011 г. в отменително-отхвърлителната му част, с която частично е отменено решението на Софийски районен съд и е постановено решение, отхвърлящо претенция на А. М. И. срещу [фирма] за сумата 4454 лв. по предявен иск по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на същата сума.
УКАЗВА на касатора – А. М. И. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 89.08 лв. /осемдесет и девет лева и 8 ст./ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.