1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
[населено място], 08.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№869/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № V-36 от 15.04.2011г., постановено по гр.дело № 185/2011г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № VІІІ -1910/8.12.2010г. по гр.дело № 2349/2010г. на Бургаския районен съд. Касаторът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. С. Г., иска отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Позовава се на критериите за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касация [фирма], чрез адв.М. Г. от Б. заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като касаторът не е обосновал основната предпоставка за достъп до касация – посочване на материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, а доколкото е представена съдебна практика тя е в потвърждение на изводите на съда. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, за което не са налице предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право, при наличието на специалните предпоставки на т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение от 8.12.2010г. Районен съд – Бургас е отхвърлил исковете на касатора – ищец за прогласяване на нищожността на сделки – договори за продажба на машини по 6 броя фактури, индивидуализирани в исковата молба, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и съединения с него иск за ревандикация по чл.108 ЗС, като неоснователни. Ищецът е поддържал като основание за нищожността на договорите за продажба липсата на съгласие поради порок при гласуването за съдружника Г. С. Г. от съдружника П. с пълномощно, което не е било изрично.
За да потвърди обжалвания резултат – отхвърляне на исковете, Бургаския окръжен съд е приел за безспорно установен по делото факта, че предоставеното от Г. пълномощно от 31.03.2003г на втория съдружник и управител на [фирма] Е. П. не е изрично – не е конкретно за представителство в ОС за вземане на решение за продажбата на вещите, предмет на спора. Този порок на пълномощното обаче, съдът приема, не се отразява върху валидността на продажбите между дружеството и третите лица, тъй като липсата на съгласие касае отношенията между съдружниците и не се отразява върху действителността на договорите за продажба. Съдружникът разполага с иска по чл.74 и чл.75 ТЗ срещу незаконосъобразните / нищожни решения на ОС на съдружниците, каквито доказателства не са представени. Влизането в сила на решението на ОС за продажба на част от актива на дружеството стабилизира решението, поради което дружеството не може да се позовава на липса на съгласие за извършените продажби.
В първата част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не формулира ясен и конкретен въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда и е от значение за изхода на делото. Касаторът прави коментар на фактите по делото за правата на съдружниците в О. и на решението на общото събрание на съдружниците за продажба на процесните вещи, както и обема на представителната власт в предоставеното от Г. на Г. пълномощно от 31.01.2003г. Изложени са доводи за неправилност на решението относно приетото от въззивния съд, че реда за защита на съдружника от противоречащо на закона решение е исковата защита по чл.74 ГПК. Касаторът поддържа, че когато е прието решение от общото събрание, при представителство на съдружник с пълномощно извън посочената в него представителна власт, решението на ОС е недействително, т.е. при липса на съгласие за извършване на разпоредителната сделка. Съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, тъй като това би засилило служебното начало в гражданския процес. Непосочването на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно да не се допуска въззивното решение до касационен контрол.
Независимо, че не е посочено общото основание не е налице е специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешен правен въпрос, тъй като няма отбелазване решение №8 от 21.04.2009г. на ОС – Разград и решение №196 от 1.07.2009г. на Пловдивския апелативен съд да са влезли в сила. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика, какъвто не е случая с двете цитирани решение/ т.3 на ТР №1/2010г./. Решението на ВКС, ТК по т.дело №516/2007г. се отнася до отказ за вписване на промени в устава на дружество с ограничена отговорност въз основа на решение на ОС, в което единия от съдружниците е представляван от друг съдружник без да има изрично пълномощно, по смисъла на чл.137, ал.4 ТЗ, т.е. липсва обективен идентитет между двата казуса.
Материалноправния въпрос: недействителна ли е правна сделка, страна по която е търговско дружество, за която липсва съгласие на общото събрание на съдружниците, не е обуславящ изхода на делото. В случая касаторът не прави разграничение между липсващо/ невзето решение на общото събрание, липсата на съгласие /воля/ при извършване търговската продажба от представляващия дружеството и вида на порока на ОС, когато съдружникът гласува с пълномощно, което не отговаря на императивните изисквания на чл.137, ал.4 ТЗ. В т. 1 на ТР №1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС е прието, че „нищожно е и липсващото, невзето решение, което обаче е отразено в протокола на ОС или в протоколната книга, а също и ако е вписано в Търговския регистър“, т.е. нищожно ще е решението, когато на общото събрание изобщо не е било провеждано гласуване по дадения въпрос и въпреки това, в протокола от същото или в протоколната книга е вписано, че е било взето решение. Когато е налице взето решение, съответствието на същото със закона и устава може да бъде преценявано единствено и само чрез иска по чл. 74 ТЗ. Ако съдружникът не предяви иск за установяване на противоречие на решението на общото събрание със закона и устава, то влиза в сила и е задължително за съдружниците. Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът мотивира с липсата на единно становище в мотивите на съдилищата по същество за отхвърляне на предявените искове. Твърдяното противоречие не е обосновано, защото, както районният, така и въззивният съд са приели, че порокът на гласуваното решение от общото събрание от съдружник за друг съдружник, с пълномощно, които не отговаря на чл.137, ал.4 ТЗ, не се отразява на действителността на решението, а само на неговата незаконосъобразност. Обстоятелството, че първостепенния съд е изложил и други мотиви за валидността на сделките, като чл.137, ал.1 ТЗ изисква съгласие на общото събрание на съдружниците при сключване на сделки с недв. имоти и вещни права върху тях /какъвто не е случая/ и за потвърждаване на действията на мнимия представител, когато съдружника не се е противопоставил след узнаване на действието/ чл.301 ТЗ/, не обосновава извод необходимост от тълкуване или промяна на съдебната практика по приложението на чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.137, ал.4 ТЗ. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са налице когато разглеждането на правния въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване на правната норма съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, в какъвто смисъл доводи не са изложени от касатора.
С оглед на изложеното не са налице релевираните от касатора предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-36 /15.04.2011г., постановено по в.гр.дело №185/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: