1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
[населено място], 26.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 411/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №869 от 17.04.2012г., постановено по ч.гр.дело №312/2012г. на Софийски апелативен съд. Частният касатор [фирма], представлявано от М. Д. иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа, че съдът неправилно е подвел исковата му претенция по чл.423 ГПК.Твърди, че е предявил установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено, че не дължи сумата от 50 500 щ.д. по договор за производство и закупуване с дружеството [фирма] от 25.01.2008г.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – София не представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С определение от 1.12.2011г. по гр.дело № 1124/2009г. Софийски градски съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск. Определението е потвърдено с определение №9869/17.04.2012г. по ч.гр.д. 312/2012г. на Софийския апелативен съд, предмет на частното касационно обжалване.
Ищците [фирма] и М. И. Д. са предявили отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължат на [фирма] сумата от 50 500 щ.д. по запис на заповед от 4.04.2008г., дружеството като издател, а физическото лице като авалист, и да се обезсили издадената въз основа на него заповед за изпълнение на парично задължение от 20.02.2009г. по гр.дело №7018/2009г. и изпълнителен лист от 23.02.2009г. В обстоятелствената част на исковата молба ищците признават, че заповедта за изпълнение е връчена на служител на фирмата на 25.03.2009г., а на 13.04.2009г. ищецът Д., който е и управител на дружеството, е получил уведомление от [фирма] за запориране на банковите сметки на дружеството въз основа за наложен от ЧСИ Р. В. запор. На 16.04.2009г. е посетил ЧСИ от където е разбрал за издадената заповед за незабавно изпълнение. Искът е предявен на 9.07.2009г. В исковата молба ищците са изложили подробни обстоятелства за причината за издадения в полза на ответника запис на заповед, като обезпечаващ изпълнението на договор за стоков кредит, сключен на 25.01.2008г. с дружеството “Опал С.И.И.” – И. за сумата от 50 500щ.д. В последствие ищците разбрали, че са измамени и няма валидно сключен договор за цесия между “Опал С.И.И.” и [фирма]. При тези данни съдилищата са приели, че с оглед на въведения специален ред за защита на длъжника в заповедното производство – подаване на възражение срещу заповедта, чрез отменителното производство по чл.423 ГПК и чрез иска по чл.424 ГПК. Предвиденият в ГПК специален ред за защита на длъжника изключва общото исково производство по чл.124, ал.1 ГПК. От извършената преценка на доказателствата по делото, съдът е преценил, че не са налице предпоставките на чл.424 ГПК, предоставен на длъжника да оспори вземането на кредитора по исков ред.
Обжалваното определение е преграждащо производството по делото по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и подлежи на обжалване при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Частният жалбоподател формулира въпрос: разполага ли длъжникът с отрицателен установителен иск по чл.124ГПК за установяване недължимост на вземането, като поддържа, че не оспорва записа на заповед и издадения изпълнителен лист, а че не дължи сумата от 50 500 щ.д. защото не съществува задължение по двустранен възмезден договор, обезпечен с договор за цесия и запис на заповед. Позовава се на допълнителните предпоставки – противоречие с практиката на ВКС /т.1/ и въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото / т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/.
Въпросът за допустимостта на иска по чл.124 , ал.1 ГПК за оспорване на вземане е релевантен за спора въпрос, но не са налице допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Определение №398 от 8.07.2009г. по т.д. № 265 /2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. не формира съдебна практика по чл.280, ал.1 ГПК. Определението е остановено в производство по чл.288 ГПК и съгласно ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС този вид съдебни актове на ВКС не формират съдебна практика. Независимо от това различен е предмета на защита по двете дела. По цитираното дело ищецът е претендирал заплащане на сумата по записа на заповед, с която ответника се е обогатил, като правния интерес от предявяване на иска е обоснован с пропуска на приносителя записа на заповед да бъде предявен на издателя, т.е. искът е по чл.534 ТЗ.
Не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Частният касатор не излага аргументи за допускане на виззивното определение до касационно обжалване в хипотезите, посочени в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Излага теоретични постановки за предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК, без да излага доводи съобразени с конкретните факти и обстоятелства, подробно изложени в исковата молба и формирания петитум, т.е. правото, което иска да защити с предявения иск. Особеностите на заповедното производство определят и формите на защита на длъжника. При допуснати нарушения при издаването за заповедта за изпълнение, когато заявителя не притежава материалното право, длъжникът разполага със защитното средство упражняване на правото на възражение по чл.414 и чл.419, ал.2 ГПК, и иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК. Защитата при липсата на процесуални предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение е частната жалба срещу заповедта за изпълнение и възражението пред въззивния съд по чл.423 ГПК. Цитираните процесуални норми са ясни, не се нуждаят от тълкуване и по приложението им има установена съдебна практика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 869/17.04.2012г., постановено по ч.гр.дело № 312/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, осми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: