О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София, 15.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 504 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД „Бул И.” АД чрез адвокат М. Г. срещу решение № 343/09.01.2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав /СГС/ по гр.д. № 10919/2009 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност по същество, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК..
Ответникът по жалбата АД „Д. застраховане” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ са предявени искове по чл. 213 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за сумата 1258.92 лв. – нерепарирана част от обезщетение за вреди на застрахован при ищеца по застраховка „автокаско” лек автомобил, причинени от застрахован при ответника по задължителна застраховка „гражданска отговорност” водач на друг автомобил и лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД. Исковете са уважени както са предявени със законни последици от СРС. Решението на СРС е отменено от СГС и е постановено друго решение, отхвърлящо изцяло предявените искове. СГС е приел, че в случая е приложима методиката, регламентирана в Приложение № 1 към чл.15 ал.4 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително застраховане по чл.249 т.1 и т.2 КЗ, към която препраща чл.273 ал.2 КЗ. Тази наредба определя вземането на друг застраховател, встъпил в правата на третото увредено лице – хипотезата на чл.213 КЗ и доколкото размерът на процесното обезщетение, определено по правилата на тази методика /2030.56 лв. с обичайните разноски/ е по-малък от размера на обезщетението, платено от ответника на ищеца преди завеждането на исковата молба /3163.88 лв./ исковете са отхвърлени като неоснователни от СГС. Решението е постановено при особеното мнение на един от членовете на състава.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело, винаги е специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът визира като въпрос приложението на чл.273 ал.2 КЗ вр. чл.15 ал.4 от Наредба № 24/ 08.03.2006 г. за задължително застраховане, за които се твърди, че се прилагат противоречиво от съдилищата. Разрешението на така формулираният въпрос относно определяне на претендираното обезщетение действително е обусловилоа изхода на спора. Но не е налице допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, както поддържа касаторът. Представени са невлезли в сила решения на първоинстанционни съдилища, които не обуславят приложение на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, както изисква ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, т.2 и т.3. Не обуславя такова приложение и цитираното от касатора определение № 149/2009 г. на ВКС по чл.288 ГПК по сходен казус. Въпросът за определяне на претендираното обезщетение зависи от времето на настъпване на съответното застрахователно събитие, респ. приложимата нормативна уредба, причинените вреди и стойността за тяхното поправяне . След цитираното определение № 149/2009 г. на ВКС по чл.288 ГПК е постановено и решение на ВКС по реда на чл.290 ГПК –№ 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС – основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, т.2, но това решение касае приложимата към времето на настъпване на съответното застрахователно събитие Наредба № 18/10.11.2004 г., неприложима по настоящото дело, тъй като в случая е приложима последващата Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително застраховане. Поради липса на допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК няма основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 343/ 09.01.2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав по гр.д. № 10919/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.