2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
[населено място], 13.02.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№2382/2013г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Т. К., чрез адв. С. Д. и адв. З. Й. С. за отмяна на решение № 27 от 1.02.2013г., постановено по в.т.д. №875/2012г. на Старозагорския окръжен съд и постановяване на друго, с което искът се отхвърли като неоснователен. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК касаторът се позовава на критерия за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали се презюмира знание на управителя на търговското дружество, по смисъла на чл.301 ТЗ, когато по електронен път се осчетоводяват фактурите и дават счетоводни справки и декларации от нарочно определени за това лица, а тези действия не се извършват от управителя на дружеството, презюмира ли знание на управителя на дружеството, че е сключен договор и от кога са счита, че е узнал – от датата на издаването на първата фактура по договора или от датата когато той действително е узнал за извършените без негово знание фактически и правни действия по договора сключен от името и за сметка на представляваната от него фирма.
Ответникът по касация [фирма], със седалище в [населено място], не заявява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обжалваното решение не се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:
Старозагорския районен съд е сезиран с иск по чл. 422, във връзка с чл.415 ГПК за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа на два броя фактури за сумата от 7500 лв. и 12 500 лв., представляващи наемна цена за месеците април и август 2011г. по договор за наем от 12.01.2009г., ведно със законната лихва, поради подадено възражение от длъжника по чл.414 ГПК. Искът е уважен.
Окръжният съд е потвърдил решението.
Сключената сделка, макар и без представителна власт е действителна и ако търговецът е искал да я лиши от правно действие, е следвало изрично да й се противопостави. Според презумцията на чл.301 ТЗ, мълчанието на търговеца се приравнява на потвърждаване на сделката. Дали търговецът се е противопоставил на сделката и с какви действия, е въпрос който се установява в хода на производството по делото.
В конкретния случай въпросите са изцяло обусловени от установените по делото факти. Съдът е приел, че на 12.01.2009г., е сключен договор за наем с наемодател [фирма] [населено място] и наемодател дружеството – касатор. Предмет на договора е недв. имот в [населено място] за ползване като мебелен магазин. Договорът е с нот.заверка на подписите, като е удостоверено, че за дружеството [фирма] се подписва И. Г. С., в качеството на пълномощник на търговеца. Уговорен срок на договора за пет години и наемна цена 12 500 лв. Не се спори, че ищецът е правоприемник на ЕТ. Съдът е приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ, като е приел, че договорът е действителен, тъй като търговецът не се противопоставил веднага след узнаването на сключения договор за наем. За да стигне до този извод съдът е съобразил заключението на счетоводната експертиза, която след справка в двете счетоводства, е установила редовно заплащане на наемната цена и консумативи по издадените от наемодателя фактури за периода до м.април 2011г., като за м. април до м. юли е плащане цена от 5000 лв. Наемателят е преустановил плащане на наемната цена през м.август 2011г. Не се оспорва ползването на имота от наемателя за процесния период от време.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към преодоляване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като по приложението на чл. 301 ТЗ е налице съдебна практика на ВКС, постановена при действието на чл. 290 ГПК. Така с решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че фактическото ползване на вещта от търговеца – наемател и плащането на наемната цена за част от периода на действие на договора съставляват факти, които сочат на липса на противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, какъвто е случая по конкретното дело. Изводите на съда са изградени въз основа на заключението на ССЕ след проверка в счетоводството на касатора, в което издадените от наемателя фактури са осчетоводени чрез съставянето на счетоводни статия по сметки 611 и 45301 / дебитиране на счетоводни сметки/ и 401 / кредитирана счетоводна сметка/ за наемане на имота, чието ползване през исковия период от време не се оспорва от касатора. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №27 от 1.02.2013г., постановено по в.т.д. №875/2012г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: