О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 04.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.09. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 65 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от ЗД [фирма],[ЕИК],гр.София, чрез адвокат М.Г., с вх.№ 10592 от 06.11.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №1559 от 01.10.2012 г. по в.гр.д.№1179/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №6155 от19.11.2011 г. по гр.д.№5306/2010 г. на Софийския градски съд, ГО І-9 състав., с което на основание чл.226, ал.1 КЗ касаторът е осъден да заплати на ищците Д. П. и В. К. по сумата 30 000лв. застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка- Вълка К., починала на 01.08.2007 г., в резултата на настъпило ПТП на 21.07.2007 г., виновно причинено от втория ответник С. В., като водач на таксимтров лек автомобил, закупен на лизинг, застрахован при касатора и първи ответник от лизингодателя- [фирма], както и общо на двамата ищци сумата 60 000 лв., в качеството им на наследници на починалия в хода на производството ищец Т. Д. К., техен баща, за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на съпругата му, ведно със законната лихва от датата на смъртта й-21.08.2007 г.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено в нарушение на чл.126 ГПК, както и неправилно, постановено в нарушение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като определеният размер на застрахователното обезщетение е завишен, не е отчетен приносът на пострадалата за съпричиняване на вредоносния резултат, в нарушение на чл.261 ал.1 КЗ е прието наличието на валидно застрахователно правоотношение, при това без да е проведено пълно доказване съгласно чл.154 ГПК. Подържа всичките допълнителни основания за достъп до касация, като формулира следните правни въпроси: 1/”допустима ли се явява настоящата претенция с оглед наличието на предходно образувано дело със същия предмет и разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК?”; 2/ „справедлив ли е присъденият размер на обезщетението с оглед възрастта на пострадалата и тази на увреденото лице във вр.- с П. 4-68;”; 3/ „приложението на чл.269, изр.второ ГПК във връзка с конкретно направените оспорвания включително и относно възрастта на пострадалата и цялостното оспорване на решението на СГС в частта относно прилагането на чл.52 ЗЗД”; 4/ приложена ли е правилно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД във вр. с П..17-63 и събраните по делото доказателства; 5/ „правилно ли е решението с оглед обстоятелството, че съдът не допуска своевременно направените доказателства”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците чрез адвокат Жасмина Н. оспорват основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендират разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Неоснователно е твърдението на касатора за евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение с оглед наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка- наличие на висящ процес между същите страни и на същото основание/чл.126, ал.1 ГПК/. Както правилно е отбелязал в мотивите си Софийският апелативен съд, с определение от 18.05.2010 г. по гр.д.№30070/2009 г. на Софийския районен съд, в което е преобразувано гр.д.№ 1138/2009 г. на Варненския окръжен съд, е прекратено производството по иска, предявен от настоящите ищци срещу касатора за присъждане на застрахователно обезщетение на същото правно основание. Това определение е влязло в сила на 23.06.2010 г., поради което към момента на постановяване както на първоинстанционното, така и на въззивното решение, не е съществувало друго висящо дело между същите страни и на същото основание. Абсолютната отрицателна предпоставка- наличие на висящ процес от значение за допустимостта на съдебното решение, трябва да не е налице не само към предявяване на иска, но и към решаването на спора по същество. След като производството по същия иск, предявен на същото основание между същите страни, е било прекратено, липсва процесуалната пречка за постановяване на обжалваното решение-а именно наличието на висящ процес.
Формулираните от касатора правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В стремежа си да формулира значими за изхода на делото правни въпроси той допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, каквито са тези за допуснато нарушение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, чл.154 ГПК и чл..269 ГПК/ с тези за селектиране на касационната жалба . Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът сочи като значими за изхода на делото въпросът дали при определяне размера на присъденото обезщетение е спазен принципът на справедливостта, съдържащ се в чл.52 ЗЗД, както и правилно ли е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК. Въпросите са от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, съобразно установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не може да представляват основание за достъп до касация. Чрез така поставените въпроси касаторът фактически изразява несъгласието си с приетата от въззивния съд фактическа обстановка и цели приемане на нова, различна от вече установената, за да бъдат направени изгодни за касатора правни изводи. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, зависещо възрастта на пострадалия, отношения между него и ищците, силата на душевните страдания, каквито са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях. Поради обусловеността на размера на причинените неимуществени вреди от конкретната фактическа обстановка, не може да съществува общозначима съдебна практика при определянето им, поради което не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК с оглед твърдяното противоречие с ПП 17-63, поради твърдяното неправилно приложение разпоредбата на чл.51 ,ал.2 ЗЗД. Освен оплакванията за неправилно приложение на закона, касаторът въобще не формулира правен въпрос свързан с конкретното приложение на чл.51, ал.2, ЗЗД. При това такъв въпрос би бил и недопустим, защото във въззивната жалба такъв довод не е навеждан.
Съобразно изложеното дотук за разликата между основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК и основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения по чл.126 и чл.153 ГПК, не могат да представляват процесуално-правни въпроси, свързани с преценката за селектиране на касационната жалба. Спрямо тях касаторът и не сочи допълнителни основания за достъп до касация.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците Д. П. и В. Т. К. ще следва да се присъди сумата 800 лв. изплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1559 от 01.10.2012 г. по в.гр.д.№1179/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №6155 от19.11.2011 г. по гр.д.№5306/2010 г. на Софийския градски съд, ГО І-9 състав.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК],гр.София, [улица] да заплати на Д. Т. П. и В. Т. К. сумата 800 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: