1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
[населено място],11.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1146/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – С., чрез адв. Г. М. срещу решение №65 от 28.07.2011г. по гр.дело № 148/2011г. на Бургаския апелативен съд. Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация И. К. Ц. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Фактите по делото са следните:
Сливенският окръжен съд е разгледал иск по чл.422 ГПК, предявен от заявителя в заповедното производство, след подадено възражение от длъжника по заповед за изпълнение по чл.417 и чл.418 ГПК, за установяване на вземането си по издадената заповед за незабавно изпълнение. В исковата молба ищецът е поддържал, че вземането за сумата от 110 000 лв. се дължи на основание запис на заповед от 13.06.2008г. Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен. Решението е потвърдено с обжалваното решение на Бургаския апелативен съд. В хода на процеса ответницата е правила възражение, че между страните по делото не съществува каузално правоотношение или друго, за което да е издала записа на заповед, че е подписала документа под натиск на управителя на дружеството С. Г. при липса на воля, че не е получавала сумата по записа на заповед по никакъв повод.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
1. При допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторът формулира въпрос: дали за действителността на записа на заповед е необходимо да има сключен договор с каузален характер или наличието на валидно правоотношение по каузална сделка и дали правата които поражда менителничния ефект са зависими от наличието на каузална сделка. Според касатора този въпрос е решен в противоречие с решение № 865 от 12.11.2009г. по гр.дело №1926/2008г. на ВКС, Іг.о. , решение №125 от 25.07.2005г. по гр.дело № 528/2004г. на ВКС, ТК Іт.о.
Не е налице противоречие между обжалваното решение и решение № 865 от 12.11.2009г. на ВКС, ТК, постановено по отменения ГПК, доколкото предмет на разглеждане по това дело са правоотношения по недействителен запис на заповед. Обжалваното решение не е в противоречие и с решение №125 от 25.07.2005г. на ВКС, ТК постановено в производство по чл.218а, ал.1 ГПК отм. В решението си съставът на ВКС е приел за неоспорена действителността на записа на заповед и за правилни действията на съда по разглеждане на възражението на касатора за наличието на каузални правоотношия с ответника по договор за продажба, неизпълнението му и пълно съвпадане на неизпълнената част от поетото от купувача задължение и сумата по записа на заповед, издаден да обезпечи вземането на продавача срещу купувача по каузалната сделка. По конкретното дело записа на заповед е признат от съда за действителен и се е произнесъл по възраженията на ответника, че не дължи сумата като е съобразил обясненията на управителя на дружеството поемател по записа на заповед за причината за неговото издаване от ответницата по делото.
Тъй като по поставения въпрос има установена задължителна за съдилищата съдебна практика по чл.290 ГПК не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно критериите по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, при които се допуска до касационно обжалване въззивното решение. В решение № 85 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г., I т. о. се съдържа отговора на поставения от касатора въпрос, а именно, че каузалната и менителничната сделки са независими една от друга.
2. налице ли е изискването за безусловно плащане по един редовен от външна страна запис на заповед, ако в документа не е поставено условие за пораждане на действието на ценната книга. Като допълнителен критерий се сочи ТР №1 от 28.12.2005г. по т.дело № 1/2004г. на ВКС, ТК.
Така поставен въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът щеше да бъде относим за изхода на делото, ако ответницата не беше възразила срещу дължимостта на сумата и в тази връзка не бяха събирани доказателства за обстоятелствата при които е бил издаден записа на заповед. В случая въззивният съд е приел, че записа на заповед е действителен защото има съдържанието на документ по чл.535 ТЗ и поради това като ценна книга е изпълнително основание за сумата по нея, ако обаче издателят на записа на заповед не беше противопоставил възраженията си на поемателя за липсата на основание за дължимост на сумата на дружеството – ищец. В този смисъл въпросът е важен, но не е решаващ за изхода на делото съгласно чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, поради което не попада в общото основание на закона за формулиране от касатора на материалноправния или процесуалноправен въпрос. БАС се е съообразил с трайната и задължителна за съдилищата практика на ВКС, ТК обективирана вкл. в решения по чл.290 ГПК, че при направено от длъжника възражение срещу ценната книга съдът е задължен да ги разгледа, вкл. за съществуването на каузални правоотношения / Решение №103 от 24.06.2009г. по т.дело № 717/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение по т.д. № 55/2009г. на ВКС, ТК , ІІ т.о., решение № 31 от 5.04.2012г. по т.дело №55/2011г. на ВКС, ТК Іт.о. / Кредиторът – поемател не е задължен да доказва вземането си по правоотношения извън абстрактната сделка, за обезпечаването на изпълнението на което е издаден редовния от външна страна менителничен документ, тогава когато длъжникът не прави възражение за съществуването на каузално правоотношение или не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга / Решение от 16.12.2010г. по т.д. №901/2009г. и решение №5 от 2.2.2012 г. на ВКС, ТК Іт.о./ В случая за да потвърди решението на окръжния съд, Бургаският апелативен съд се е позовал на обясненията на управителя на дружеството Г. за обстоятелствата наложили подписването на записа на заповед от издателя му – като обезпечение на изтеглен от Ц. кредит от Банка Д. от името на дружеството в размер на 100 000 лв., но без съгласие на управителя или съдружниците. Преценявана е счетоводната експертиза за усвоени средства към кредитори на дружеството в размер на 31 690 лв., както и на обясненията на управителя Г. за касово усвояване на част от кредита. Прието е, че липсват доказателства за лично усвояване или облагодетелстване на ответницата с претендиранато от дружеството сума от 110 000 лв. От горното следва, че представителя на дружеството – ищец и поемател по записа на заповед е изложил обстоятелства извън абстракния характер на записа на заповед, по които съдът се е произнесъл след личните възражения на ответницата за дължимост на исковата сума.
Предвид установената фактическа обстановка по делото въззивното решение не противоречи на ТР №1 по т.д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС.
Изложеното дава основание на ВКС, ТК, състав на първо отделение да не уважи искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65 /28.07.2011г. постановено по гр.д. №148/2011г. на БМургаския апелативен съд, граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: