1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
[населено място], 29.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №532/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] за отмяна на решение №60/22.02.2012г., постановено по в.т.дело № 1368/2011г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която не е уважен исковата претенция на дружеството за сумата от 92 870.64 лв., представляваща неизплатена цена по извършена услуга за депониране на отпадъци за 8488.44 тона, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2010г. и за сумата от 7320.51 лв. мораторна лихва, както и в частта за разноските. Жалбоподателят прави оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на въззивното решение при съществени нарушения на процесуалните правила. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК по поставените в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, инкорпорирано в касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски.
В отговор на касационната жалба [община] излага съображения за отсъствие на посочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане по чл.80 ГПК за присъждане на разноски.
[община] е обжалвала решението на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд № 493/20.10.2011г. по т.д. № 777/2010г. в частта, с която е уважен иска на [фирма] срещу [община] за сумата от 416 695.70 лв., представлява неизплатено възнаграждение по договор от 12.12.2005г. за времето от 1.03.2009г. до 30.11.2010г. и за сумата от 27 865.39 лв. обезщетение за неизпълнение на ежемесечно парично задължение за заплащане на цената на извършената услуга след изтичане на 20 работни дни след предоставяне на фактурите за съответния месец до 29.11.2010г. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции изцяло поради наличието на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК и присъждане на направените по делото разноски. В Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване [община] се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
[фирма] в писмен отговор на касационната жалба на [община] счита касационната жалба за недопустима, тъй като не отговаря на чл.280, ал.1 ГПК – за се посочи материалноправен или процесуално правен въпрос, който да има основополагащо значение за правото и същевременно да е разрешен в контекста на конкретния правен спор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Както от първоинстанционния, така и от въззивния съд е прието, че между страните по делото има сключен срочен договор по ЗОП от 12.12.2005г., със срок на действие 5 години “Поръчка, експлоатация и мониторинг на депо за твърди отпадъци “ в [населено място], който по своята правна същност представлява договор за изработка. Изпълнителят по договора – дружеството ищец се е задължило да извършва уговорените дейности по поддръжката, експлоатация и мониторинг на депото, съгласно поръчката на възложителя [община]. Приемането на работата е ставало с протоколи, въз основа на които са издавани фактури. Не е имало спор по делото, че ищецът – изпълнител по договора за обществена поръчка, е имал сключени договори с други лица, които са депонирали отпадъци и които са заплащали услугата направо на изпълнителя. Ищецът е поддържал становище, че до издаването на комплексно разрешително на [община] за оператор на регионално депо № 347-НО/ 2008г. е сключвал отделни договори с доставчиците на отпадъци, а след това общината е сключила договори с други лица, които използват депото за отпадъци, а тя от своя страна е заплащала услугата на ищеца. За да приеме за неоснователен иска за сумата от 92 870.64 лв., Пловдивският апелативен съд е приел, че депонираните и обработени 8 488.44т. отпадъци на стойност 92 870.64 лв. от ищеца е в разрез с установения механизъм на заплащане, тъй като обработката на отпадъците е извършена в период преди сключване на договори между [община] и третите лица доставчици. Поради отхвърляне на главния иск е отхвърлен акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД. За да приеме за основателен иска в останалата му част, въззивният съд се е позовал на установените договорни отношения и заключението на ССЕ за доставените, обработени количества отпадъци и тяхната цена, въз основа на съставените двустранни протоколи и осчетоводени фактури. Отхвърлени са като неоснователни възраженията на [община] за некачествено изпълнение на част от възложената работа на основание чл.264 и не упражняване на правата по чл.265 ЗЗД от възложителя.
По касационната жалба на [община]:
Съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая касаторът не формулира конкретен правен въпрос в изложението на основанията за касационно обжалване, а преповтаря доводите за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Дали един договор е изпълнен качествено и дали възложителят е направил своевременно възраженията си при приемането на работата при двете хипотези на явни и скрити недостатъци касае правилността на решението. В случая преценката за точно изпълнение на договора е извършена въз основа на доказателствата по делото, а доколко правните изводи на съда съответствуват на установените по делото факти са доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Тези доводи на съда не могат да бъда обсъждани и преценяване във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК, тъй като основанията за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото касаторът не е формулирал правен въпрос, от значение за изхода на делото, не следва да се обсъждат представените с изложението ксерокопия на съдебни решения.
Касаторът поставя въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото : “ въпросът, който се поставя в случая и който е останал без коментар във въззивното решение е за конкуренцията между официални документи и свидетелстващи такива и тяхната доказателствена сила”. Така формулиран въпросът не е съобразен с двата критерия по тълкуването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Така формулиран въпроса всъщност е довод за неправилност на решението поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно обсъждането на доказателствата по делото, основание за отмяна по чл.281, т.3 , пр. второ ГПК. Следва да се има предвид, че има установена съдебна практика за материалната доказателствена сила на официалните и свидетелствуващи документи.
В заключение не са налице предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено осъдителното решение на П. окръженсъд.
По касационната жалба на [фирма]:
Въпросите в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК: налице ли е облигационна връзка между [община] и третите лица за периода 1.03.2009г. до сключването на писмени договори с тях; налице ли е била такава връзка от периода на получаване на комплексното разрешително до 1.03.2009г.; дължими ли са сумите , получени като цена за депонирането на отпадъци, платени от третите лица за периода от 1.03.2009г. до сключването на писмени договори, кой е получил тези суми и кой следва да ги получи са доводи под формата на въпроси за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на решението при непълнота на доказателствата. Въпросите са изцяло обусловени от установените по делото факти или тези които е следвало да бъдат установени, но са останали неизяснени. По същество спорът е дали [община] се явява възложител за доставката и обработката на 8488.44т. отпадъци на [община], [община] и [община] и двете юридически лица, и в това си качество да дължи заплащане на цената на услугата. Съдилищата са приели, че ответникът не дължи заплащането на цената на приетите от ищеца количества ТБО от доставчици, за които няма установена с него договорна връзка и дължи цената на отпадъците, доставени след сключването на договорите с [община], [община], [община] и търговски дружества [фирма] и [фирма]. Тъй като отговорът на тези въпроси е обусловен от преценката на доказателствата и установените с тях правнорелевантни факти, поставените въпроси не попадат в общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал.1 ГПК. Както многократно е имал повод да се произнесе ВКС основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК. Липсата на обусловеност на въпросите за изводите на съда по същество е достатъчно да не се допусне въззивното решение в обжалваната част по тези въпроси до касационно обжалване, поради което не е необходимо обсъждането на съдебните актове, така както са цитирани в т.3, 4 и 5 на изложението.
По въпросите допустимо ли е релевиране на възражения за неточно изпълнение едва във фазата на съдебното производство, без те да са повдигнати при приемането на изработеното и допустимо ли е да се релевират възражения, които страната черпи от правоотношения, за които другата страна е трета страна. Принципът на точното изпълнение – чл.63, ал.1 и чл.79, ал.1 ЗЗД означава изпълнението в пълна степен да съответства на съдържанието на задължението. Точно е изпълнението, което съответства на дължимото с оглед на лицата, времето, количеството, качеството, мястото на изпълнение и др. В случая съдът се е произнесъл по пасивната материалноправна легитимация на ответника да отговаря по договора за обществена поръчка от 12.12.2005г. за фактурираната цена за отпадъци, доставени на сметището от трети на договора за възлагане лица. По тези два въпроса касаторът не обосновава и допълнителен критерий по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. Допускането на касационно обжалване трябва да бъде обосновано като с общата предпоставка – посочване на материалноправния и/или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото, както и поне с един от допълнителните критерии – противоречие със задължителна практика на ВС и/или ВКС, противоречиво разрешаване на правния въпрос по който се е произнесъл съда или правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Конкретно препращане към някой от селективните критерии не е направено от касатора, което е основание да не се допусне до обжалване решението на П..
По въпроса дължи ли се възнаграждение, ако работата е била полезна за възложителя и облагодетелствал ли се е той от извършването не е налице основополагащата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. За първи път този въпрос се поставя с касационната жалба, поради което няма значението на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, достатъчно за да не се допуска решението в обжалваната част до касационен контрол.
По въпроса дължи ли [община] заплащане на всички депонирани отпадъци, при положение, че е приела работата по изпълнение на договора без възражения. Има се предвид установеното от ССЕ при проверка на документацията при ищеца и ответника – протоколите за приетите количества ТБО на депото са подписани от представители на двете страни и въз основа на тези протоколи са издадени фактурите, по които ищецът претендира заплащане на сумата от 509 978.47 лв. от ответника, в която е включена цената на 8 488.44 т. отпадъци, за които обаче е установено, че не са на [община], а на [община], [община], [община] и [община]. Обуславящият извод за частичното отхвърляне на иска е, че [община] дължи заплащане цената на извършената от ищеца услуга само за количествата отпадъците, които е доставила на сметището по подписаните протоколи. В тази част протоколите не са оспорени от ответника с отговора на исковата молба. С оглед на възприетата от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи въпросът на касатора не се явява обуславящ изхода по конкретното дело. При отсъствие на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и по смисъла на т.1 от ТКР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по този въпрос не следва да се допуска решението на П. до касационно обжалване. Представената съдебна практика по приложението на чл.266, ал.1 ЗЗД е при друга фактическа обстановка, поради което не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. По приложението на чл.266, ал.1 ЗЗД има съдебна практика, вкл. и по чл.290 ГПК което обосновава извод за отсъствие на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. Разноските остават за сметка на страните както са направени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №60/22.02.2012г., постановено по в.гр.дело №1368/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: